Бро̀дец (; , Вау) е село в Северна Македония, част от община Гостивар.
География Селото е разположено високо в Ничпурската планина и географски селото принадлежи към областта Горна Река, а не към Полога.
История
В Османската империя Бродец (Brodec) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 4 домакинства и антропонимията има албански и смесен албано-славянски характер. След това селото се споменава в 1536/39 година с 27 семейства 3 неженени и в 1583 година с 20 семейства и 13 неженени.
В XIX век Бродец е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, селото е посочено веднъж като Бродец (Brodetz) със 100 домакинства, като жителите му са 65 албанци мюсюлмани и 210 албанци православни и втори път като Ва (Va) с 40 къщи и 113 жители албанци православни.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бродец има 360 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бродец се състои от 450 албанци християни и в селото има българско училище.
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Бродец има 102 албански патриаршистки къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Бродец (1 като Бродец, Гостиварско и 1 като Бродец, Дебърско) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония Списък на младежите в Българската армия от Бродечката община, 24 декември 1916 г. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война (1915 - 1918) година е анексирано от Царство България и е център на община.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бродец (Вау) като албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Един жител на селото е регистриран като загинал през Втората световна война.
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци, а според последното преброяване от 2021 година е обезлюдено селище с 0 жители.
Националност Всичко северномакедонци 0 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Забележителности
Църква „Свети Никола“ Църква „Света Петка“ Бродечки манастир Чешма
Личности Родени в Бродец Йосифов Стоян Савов – 27-годишен; македоно-одрински опълченец, млекар; II отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – 12.VI. 1913 г.
Бележки
Категория:Села в община Гостивар