Крако̀рница (; ) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.
География Селото е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина.
История
Кракорница (Kurakornica) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река. Селото има 3 домакинства и антропонимията е албанска: Гьон Вуче, Гьон Гиргити (или Гергети) и Михо Мекше.
Църквата в Кракорница „Свети Архангел Михаил“ датира от XV век и е възобновена в средата на XX век и повторно в 1997 – 1998 година. В близост до селото има и манастир без конаци и църковна администрация „Свети Харалампий“, който е изграден на скали, от които тече смятана за лековита вода.
В XIX век Кракорница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кракорница (Cracornitza) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 85 албанци мюсюлмани и 120 албанци православни.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крекорница има 180 жители арнаути християни и 180 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кракорница е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 57 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крекорница има 35 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кракорница има 210 албанци и в селото работи българско училище.
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кракорница има 64 албански патриаршистки къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кракорница като албанско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 15 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Кракорница Лазар Силяни (Лазар Силянов, 1878 - ?), албански общественик и революционер Тодор Томов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше