Трѐсонче или Трѐсанче () е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Мала река.
История В Османската империя
За пръв път Тресонче се споменава в османо-турски документи от втората половина на XV век като дервентджийско село. Тресонче (Trasniça) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като необитавано село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей.
В 1493 година е отбелязано като напуснато от своите жители. Натискът от страна на местните власти е причина за издаването на два султански фермана – през 1526 и през 1680 година, с които се потвърждава дервентджийския статут на селото. В задълженията на местните жители е влизала охраната и поддържането на пътищата Дебър – Маврово и Дебър – Кичево.Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 10 – 12
В XIX век Тресонче е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тресенци (Trésentzi) е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 565 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тресанче има 1320 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тресанче е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 210 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тресанче има 50 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресанче има 1680 българи екзархисти и в селото функционират българско и сръбско училище.
В 1910 година по време на обезоръжителната акция в селото е изтезаван председателят на българския клуб Иван Юруковски.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тресанче има 140 български екзархийски и 44 патриаршистки къщи (от 1900 г.). В селото работи сръбско училище с двама учители и 17 ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия
След Междусъюзническата война селото е включено в състава на Сърбия. Българското училище е затворено, а книгите в библиотеката – изгорени.Киряков, Бойко. Христо Огнянов. Биография, София 1999, стр. 26
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тресонче като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 8 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Църкви
В Тресонче има два централни православни храма, част от Дебърско-кичевската епархия на Македонската православна църква: „Свети Никола“ от XVIII век и „Св. св. Петър и Павел“ от 1844 година. На около един километър западно от селото в местността Щали се намира малката църква „Света Петка“ от края на XX век. Под връх Бързовец на север в една скала се намира светилището Водици. В махалата Върлевци е имало малка църквичка, посветена на Свети Илия. Днес там има само голям бигорен кръст.
Личности
От Тресонче е българската хайдутка действала в края на XVIII и началото на XIX век Сирма Кръстева. Други видни тресончани са представители на видната фамилия на иконописци, строители и резбари Рензови, които се преселват от Папрадище в Тресонче, като Георги Дамянов, Коста Дамянов, Никола Дамянов и други. Други изтъкнати тресончани са известните български зографи Дичо Зограф и Аврам Дичов. От Тресонче са и българският революционер Максим Ненов, българският просветен деец Нестор Данаилов, българският революционер и просветител Мино Сарджов, както и югославският художник Димитър Пандилов.
Външни препратки
Извадки за Тресонче
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше Категория:Мияшки селища