Вилхелм Хауф () е известен германски поет и писател.
Най-популярните му творби са приказките „Малкият Мук“, „Халифът Щърк“, „Корабът на призраците“ (действието им се развива в Ориента), както и „Джуджето Дългоноско“, „Студеното сърце“, „Странноприемницата в Шпесарт“ (действието им се развива в Германия).
Биография Хауф е роден в Щутгарт, син на Август Фридрих Хауф, секретар в Министерството на външните работи на Вюртемберг, и Хедвиг Вилхелмин Елзасер Хауф, като второто от четири деца.
Младият Хоуф загубва баща си, когато е на седем години, а ранното му образование е практически самостоятелно придобито в библиотеката на дядо му по майчина линия в Тюбинген, където майка му се мести след смъртта на съпруга си. През 1818 г. е изпратен в Klosterschule в Blaubeuren, а през 1820 г. започва да учи в Тюбингенски университет, където за четири години завършва философски и богословски науки в Тюбингенската богословска семинария.
Трудове След като напуска университета, Хауф става наставник на децата на вюртембергския военен министър, генерал барон Ернст Еуген фон Хюгел (1774 – 1849), и за тях пише своите Märchen (приказки), които публикува в своя Märchen almanach auf das Jahr 1826 (Приказен алманах от 1826 г.). Някои от тези истории са много популярни в немскоговорещите страни и до днес, като Der Kleine Muck (Малкият Мук), Халифът Щърк и Die Geschichte von dem Gespensterschiff (Корабът на призраците) – действието им е в Ориента; както и Der Zwerg Nase (Джуджето Дългоноско), Das kalte Herz (Студено сърце) и Das Wirtshaus im Spessart (Странноприемницата в Шпесарт), действието им е в Германия. Докато е там, той написва и първата част от Mitteilungen aus den Memoiren des Satan (1826; Страници от мемоарите на Сатаната) и Der Mann im Mond (1825; Човекът от Луната). Последното е пародия на сантименталните и чувствени романи на Хайнрих Клаурен (псевдоним на Карл Готлиб Самюел Хьон, 1771 – 1854). В резултат Клаурен печели иск за обезщетение срещу Хауф, а също предприема своеобразна атака срещу цялото творчество на Хауф. В отговор Хауф написва саркастичната новела Kontroverspredigt über H. Clauren und den Mann im Mond (Спорната проповед на Х. Клаурен за „Човекът от Луната“), с която постига първоначалната си цел: моралното унищожение на сладникавата и нездрава литература, с която Клаурен наводнява страната.
В същото време, вдъхновен от романите на сър Уолтър Скот, Хауф написа историческия роман „Лихтенщайн“ (Lichtenstein: Romantische Sage aus der wuerttembergischen Geschichte), който става изключително популярен в Германия и особено в Швабия, тъй като разказва за един от най-интересните моменти от историята на тази страна – царуването на херцог Улрих (1487 – 1550). Този роман вдъхновява наследника на херцога, Вилхелм, херцог на Урах, да възстанови рушещия се замък в съответствие с описанието на Хауф.
Докато пътува до Франция, Холандия и Северна Германия, той написва втората част на Memoiren des Satan и някои кратки романи, сред които и очарователния Die Bettlerin vom Pont des Arts и неговия шедьовър, новелата Phantasien im Bremer Ratskeller. Той също така публикува няколко кратки стихотворения, които стават народни песни, сред тях „Morgenrot, Morgenrot, leuchtest mir zum frühen Tod?“ и „Steh ich in finstrer Mitternacht“. Новелата Jud Süß е публикувана през 1827 година.
През януари 1827 г. Хауф поема редакцията на вестника Stuttgart Morgenblatt, а през следващия месец се омъжва за братовчедката си Луис Хауф, в която е бил влюбен от детството си. На 10 ноември 1827 г. се ражда дъщеря му, Вилхелмина, а след осем дни, на 18 ноември, той умира от коремен тиф.
Литературни произведения
Приказки Годишник приказки от 1826 г. за синове и дъщери от знатни съсловия () Керванът (): Халифът Щърк (); Корабът на призраците (); Отсечената ръка (); Спасението на Фатме (); Малкият Мук (); Мнимият принц ().
Годишник приказки от 1827 г. за синове и дъщери от знатни съсловия () Александрийският шейх и неговите роби (): Джуджето Дългоноско (); Абнер, евреинът, който нищо не видял (); Младият англичанин (); Историята на Алмансор ().
Годишник приказки от 1828 г. за синове и дъщери от знатни съсловия () Странноприемницата в Шпесарт (): Еленовият гулден (); Студеното сърце (); Приключения на Саид (); Стийнфолската пещера ().
Романи Лихтенщайн (); В градината с розите на крал Лаурин()
Сатирически произведения Човекът от Луната, или влечението на сърцето е гласът на съдбата (); Страници от мемоарите на Сатаната (); Спорна проповед на Г. Клорен за „Човека от Луната“ ()
Разкази Отело (); Певицата (); Просякът от Pont des Arts (); Евреинът Зюс (); Последният мариенбургски рицар (); Портретът на императора (); Фантазии в бременската общинска пивница, есенен подарък за любителите на виното (); Книгите и четенето по света (); Безплатни часове на прозореца (); Клубът по естетика (); Два часа пътуване ()
Легенда Ройсенщайн ()
Външни препратки
Категория:Германски автори на исторически романи Категория:Германски детски писатели Категория:Германски сатирици Категория:Германски поети Категория:Романтизъм Категория:Германски филолози Категория:Възпитаници на Тюбингенския университет Категория:Родени в Щутгарт Категория:Починали в Щутгарт Категория:Починали от тиф