Родопите (вариант на името Родопа, ) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 хиляди km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ.
Име Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр.н.е.). В античната традиция е запазена само една етимологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината.Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга I: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37 и сл. (ISBN 978-619-162-120-0). Известна е чрез Трасил от Мендес (I век) и Псевдо-Плутарх (III – IV век): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“.Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики“.Овидий, „Метаморфози“, VI, 87 – 89. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.
Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа.Илиев, Йордан. Образите на Родопа. – В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 182 (ISBN 978-954-8177-51-1). Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“).Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXI.10. София, 1925, с. 31. През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.
През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското владичество – като Доспатски планини.
Физикогеографска характеристика Географско положение, площ, височинно разпределение, върхове Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция.
Дължината им от запад на изток е около 240 km, а ширината от север на юг надхвърля 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 хил. km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ територия.
Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината (36,45%) заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 (30,83%) се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.
+ Разпределение на височинните пояси в Родопите Част Площ, km² % Средна надморска височина 0 – 200 m, km² % 200 – 600 m, km² % 600 – 1000 m, km² % 1000 – 1600 m, km² % над 1600 m, km² % Западна част 8732,1 59,25 1098 – – 1078,2 12,35 2358,7 27,01 4532,3 51,90 762,9 8,74 Източна част 6005,4 40,75 329 1319,5 21,97 4293,6 71,50 380,7 6,34 11,6 0,19 – — Общо 14 737,5 – 785 1319,5 8,95 5371,8 36,45 2739,4 18,59 4543,9 30,83 762,9 5,18
Най-високата точка на планината е връх Голям Перелик (2190,2 m), разположен в централната ѝ част.
Връх Височина, m Рид (дял) Голям Перелик 2190,2 Переликско-Преспански дял, Мурсалица Широколъшки снежник 2188 Переликско-Преспански дял, Мурсалица Голяма Сюткя 2185,8 Баташка планина Голям Персенк 2094,5 Чернатица Баташки снежник 2081,9 Баташка планина Малка Сюткя 2078,7 Баташка планина Малък Персенк 2073,9 Чернатица Преспа 2000,4 Переликско-Преспански дял Модър 1991,9 Чернатица Беслет 1937,3 Дъбраш Свобода 1943,2 Переликско-Преспански дял Снежанка 1925,8 Букова планина Сребрен (Гюмюзчал) 1900,5 Велийшко-Виденишки дял Тузлата 1891 Радюва планина Средния връх 1872,8 Чамлия Черновец (Арапчал) 1833,7 Алабак Циганско градище 1826,9 Ардински дял Каинчал 1811 Велийшко-Виденишки дял Велийца 1715,3 Велийшко-Виденишки дял Свети Илия 1705,4 Белочерковски рид Пчеларица 1688,5 Девинска планина Виденица (Гьоз тепе) 1652,5 Велийшко-Виденишки дял Харамийски връх 1614,8 Кайнадински рид Милеви скали 1592,5 Алабак Черни рид (Каратепе) 1544,5 Крушевска планина Сини връх (Кьокес) 1536,4 Переликско-Преспански дял Стария бунар 1517,2 Добростански рид Калчиш 1475 Къркария Вейката 1463,6 Гюмюрджински снежник Чиляка 1459 Каракулас Неизвестен 1400 Руян (в Гърция) Коджаеле 1266,8 Мъгленик Добри връх 1437 Жълти дял Камердзи 1070,4 Момчил планина (в Гърция) Шило (Сило) 1064,7 Пеперуда планина (в Гърция) Ветреник 1031,2 Устренски рид Стръмни рид 960,2 Стръмни рид Клисесърт 914,9 Черна планина Мечковец (Аида) 859,3 Мечковец Ирантепе 817 Ирантепе Драгойна 813,4 Драгойна Сърта 812,3 Сърта Шейновец 703,6 Гората Чобан 628 Овчарица (в Гърция) Еленски връх 535,4 Бесапарски ридове Градище 367,6 Градище
Граници Границите на Родопите са следните: Западна граница – От гръцкото село Статмос, разположено на 10 km югозападно от град Ксанти границата се изкачва на северозапад по долината на река Места, в близост до българско село Годешево пресича държавната граница и продължава на север по долината на реката през Гоцеделчевската котловна, проломът Момина клисура и достига до Разложката котловина. Тази граница отделя Родопите от планините Урвил и Боздаг в Гърция и Пирин в България. Северозападна граница – На северозапад Родопите граничат с Рила. От село Баня границата се изкачва по долината на Места и по левия ѝ приток Дрещенец, преминава през седловините Аврамова (1455 m) и Юндола (1400 m) и по долината на река Яденица се спуска до река Марица при град Белово. Северна граница – На север Родопите граничат с Горнотракийската низина, като склоновете ѝ в тази част са значително по-стръмни от южните, обърнати към Беломорска Тракия. Границата започва от град Белово и следи северните склонове на ридовете Алабак, Къркария, Бесапарски, Чернатица, Добростан, Драгойна, Мечковец, Хасковската хълмиста област, Хухла, Градище и Гората и достига до град Свиленград. Източна граница – Източната граница на планината е на територията на Гърция и е много неопределена. Като цяло тя следи крайните източни ниски разклонения, които почти стигат до долината на най-долното течение на река Марица. Южна граница – Южната граница на планината започва западно от делтата на Марица, минава северно от град Александруполис, следи южния, западния и северозападния склон на планината Овчарица и западния на планината Пеперуда, откъдето продължава на запад, като следва подножията на рида Мъгленик и планините Гюмюрджински снежник, Момчил и Руян и достига до село Статмос при река Места.
Деление По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части започва при село Искра, изкачва се по река Каялийка (десен приток на Марица), преминава през седловината Китката и по долината на река Боровица се спуска до река Арда при язовир „Кърджали“. От там се изкачва нагоре по долината на Арда и по десния ѝ приток Маданска река, пресича държавната граница и по река Сушица (вливаща се в Егейско море) достига до гръцкото село Полиантос на 15 km западно от Гюмюрджина (Комотини).
Западни Родопи
Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9%) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна, Дъбрашко-Баташка и източна, Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото и мощно било на Велийшко-Виденишкия дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-големите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.
Основните морфографски единици в Западните Родопи са следните: Алабак, рид Ардински дял (Ардинска планина, Ардински рид, Кула) Баташка котловина Баташка планина Белочерковски рид Бесапарски ридове Букова планина Велийшко-Виденишки дял Девинска планина Добростански рид Доспатска котловина Дъбраш, рид (Доспатска планина) Кайнадински рид Каракулас, рид Крушевска планина Къркария, рид Манастирище, рид Мурсалица, рид Переликско-Преспански дял Равногор, рид Радюва планина Хвойненска котловина Чамлия, рид Чепинска котловина Чернатица, рид
Източни Родопи
Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km² (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им (71,5%) се заемат от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. В орографския им план се очертават три централни планински рида: на запад между долините на реките Арда и Върбица мощният Жълти дял; на север от долината на Арда се редуват ниски, заоблени и предимно продълговати ридове – Драгойна, Мечковец, Чуката, Гората, Градище и Хухла и ниската Хасковска хълмиста област. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински снежник, където се намира връх Вейката (1463 m), който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата (1482 m) в Гърция. От рида Мъгленик на север към долината на Арда се отклоняват мощният Стръмни рид и Черна планина и по-ниските Ирантепе и Сърта. В тази част по-големите котловини са Вълчеполската и Джебелската.