Силвия Плат () е американска писателка, широко популярна със своята поезия.
Биография Детство и юношество Плат е родена на 27 октомври 1932 година в Бостън. Майка ѝ Аурелия Шобер Плат (1906 – 1994) е първо поколение американка от австрийски произход. Баща ѝ Ото Плат (1885 – 1940) е от Грабов, Германия. Бащата на Плат е ентомолог и професор по биология в Бостънския университет. Автор е на книга за пчели. Майката на Плат е приблизително 21 години по-млада от съпруга си.
На 27 април 1935 година се ражда братът на Силвия Плат – Варен, и през 1936 година семейството се премества. Майката на Плат е израснала в Уинтроп и заедно със семейството си е живяла в една част на града, наречена Пойнт Шърли. Това място е споменато в поезията на Силвия. Докато живее в Уинтроп, осемгодишната Плат публикува първото си стихотворение в детския раздел на „Boston Herald“. В допълнение към писането тя рано проявява и заложбите като художник, като печели награда за рисунките си от The Scholastic Art & Writing Awards през 1947 година.
Ото Плат умира на 5 ноември 1940 година, една седмица и половина след осмия рожден ден на Силвия, от усложнения след ампутацията на крака поради нелекуван диабет. Той се разболява малко след като негов приятел умира от рак на белия дроб. Сравнявайки приликите между симптомите на приятеля си и своите, Ото се убеждава, че също има рак на белия дроб и не търси лечение, докато диабетът му не напредва твърде много. Възпитавана като християнка, Плат преживява загуба на вярата си след смъртта на баща си и през целия си живот остава със смесени чувства към религията. Баща ѝ е погребан в гробището Уинтроп, Масачузетс. Посещение на гроба му по-късно кара Плат да напише стихотворението „Electra on Azalea Path“. След смъртта на бащата майката Аурелия Плат се премества заедно с децата и родителите си през 1942 г. В една от последните си прозаични творби Плат пише, че първите 9 години от живота ѝ „отплавали като кораб в бутилка“. Плат учи в Bradford Senior High School, като се дипломира през 1950 година.
Години в колежа През 1950 година Плат започва да посещава „Смит Колидж“, където прави впечатление с резултатите си. В писмо до своята майка казва: „Светът се разпуква в краката ми като зряла, сочна диня“. Редактор е на „Смит Ривю“ и през лятото след третата година в колежа получава като награда мечтаното от мнозина място на гост-редактор в списание „Мадмоазел“, покрай което прекарва един месец в Ню Йорк. Нещата обаче не се случват по начина, по който си ги е представяла и всичко тръгва надолу. Бясна е, че не е поканена на срещата, която редакторът на списанието организира с уелския поет Дилън Томас – писател, когото тя, по думите на едно от гаджетата ѝ, обича „повече от себе си“. Обикаля два дена около бар „Белият кон“ и хотел „Челси“ с надеждата да го зърне, но се оказва, че той вече е на път към дома си. Няколко седмици по-късно нарязва краката си, за да разбере има ли достатъчно смелост за самоубийство. Много от събитията, които се случват през това лято, Плат използва като вдъхновение за романа си „Стъкленият похлупак“. По същото време кандидатства за писателски семинар в Харвард, но не я одобряват. След лечение от депресия с електрошокова терапия прави първия си медицински документиран опит за самоубийство в края на август 1953 година като пропълзява в пространството под къщата, в която живее, и се нагълтва със сънотворните хапчета на майка си.
Плат оцелява при този първи опит и е намерена след като е лежала три дена в скривалището си. За това преживяване по-късно пише как е била „блажено отпусната и несъпротивляваща се на водовъртежната чернота, която искрено вярвах, че е вечната забрава“. Прекарва следващите шест месеца в психиатрия, където отново е подложена на лечение с инсулинови и електрошокове. За престоя ѝ в болницата „МакЛийн“, както и за обучението ѝ в „Смит“, разноските плаща Олив Хигинс Праути, която самата успешно се е преборила с нервното разстройство. Възстановяването на Плат върви добре и скоро тя се връща в колежа. През януари 1955 година предава магистърската си теза със заглавие „Вълшебното огледало: Изследване на двойника в два от романите на Достоевски“, а през юни се дипломира с възможно най-висок резултат.
Плат печели стипендия „Фулбрайт“ за обучение в „Нюхем Колидж“, един от трите колежа само за жени в университета в Кеймбридж, Англия, където продължава активно да пише поезия и да публикува произведенията си в студентския вестник „Върсити“. В „Нюхем“ нейна преподавателка е Доротея Крук, която тя високо цени.
Кариера и брак Престоят на Плат в болницата „МакЛийн“ я вдъхновява за романа ѝ „Стъкленият похлупак“.
На празненство в Кеймбридж на 25 февруари 1956 г. тя се запознава с поета Тед Хюз. В едно интервю за БиБиСи (днес притежание на Архива на звукозаписи към Британската библиотека) Плат описва тази среща:
Плат описва Хюз като „певец, разказвач, лъв и скитник по света“ с „глас като божи гръм“.Sally Brown and Clare L. Taylor, „Plath, Sylvia (1932 – 1963)“, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004
Двамата се женят на 16 юни 1956 г. в църквата „Мъченикът Свети Георги“ в Холбърн, квартал в района Камдън, Лондон, в присъствието на майката на Силвия, и прекарват медения си месец в Бенидорм. Плат се връща в Нюхем през октомври за втората си година в университета. По това време и тя, и Хюз започват силно да се интересуват от астрология и свръхестествени явления, като използват уиджа – дъски за спиритически сеанси. В началото на 1957 г. двамата се местят в Щатите и от септември същата година Плат започва да преподава в „Смит Колидж“, университета, в който е учила. Оказва се обаче, че ѝ е трудно да преподава и да намира достатъчно време и енергия за писане и в средата на 1958 г. двойката се мести в Бостън. Плат започва работа на рецепцията в психиатричното отделение на Масачузетската главна болница, а вечер посещава курсовете по творческо писане, водени от Робърт Лоуъл (посещавани също и от писателите Ан Секстън и Джордж Старбък). И Лоуъл, и Секстън насърчават Плат да използва преживяванията си като основа за писане и тя следва съветите им. Свободно обсъжда депресията си с Лоуъл и опитите си за самоубийство със Секстън, която я подтиква да пише от по-женска гледна точка. Силвия започва да мисли за себе си като за по-сериозен и съсредоточен поет и автор на разкази. По това време Хюз и Плат се запознават с поета У. С. Мъруин, който се възхищава на творчеството им и остава техен приятел за цял живот. През декември Силвия възобновява психоаналитичното си лечение.
Плат и Хюз пътуват из Канада и Съединените щати и прекарват известно време в творческата резиденция „Ядо“ (Yaddo) в Саратога Спрингс, щата Ню Йорк в края на 1959 г. Плат споделя, че там се е научила да бъде „вярна на странността си“, но продължава да се притеснява да пише изповедно и да засяга дълбоко лични и съкровени неща. Двамата се връщат в Англия през декември 1959 г. и живеят в Лондон, на „Чалкът Скуеър“ № 3, близо до района Примроуз Хил от Риджън’с Парк. На този адрес има табела, която отбелязва, че писателката е живяла там. Дъщеря им Фрида Ребека се ражда на 1 април 1960 г. а през октомври Плат издава първата си стихосбирка „Колосът“. През февруари 1961 г. при втората си бременност Силвия помята – тази случка намира място в няколко нейни стихотворения, сред които и „Парламент Хил Фийлдс“. През август тя завършва полуавтобиографичния си роман „Стъкленият похлупак“ и веднага след това семейството се мести в Корт Грийн в малкото пазарно градче Норт Тотън в Девън. Никълъс се ражда през януари 1962. В средата на същата година Хюз започва да отглежда пчели, които ще станат тема на много от стихотворенията на Плат.
През 1961 г. двойката дава под наем апартамента си на „Чалкът Скуеър“ на Ася и Дейвид Уивил. Щом вижда Ася, Хюз моментално е запленен красотата ѝ. През юни 1962 г. Плат претърпява катастрофа, която тя описва като един от многото си опити за самоубийство. През юли 1962 г. Силвия разбира, че мъжът ѝ има любовна афера с Ася Уивил и през септември двамата се разделят.
От октомври 1962 г. Плат навлиза в период на творчески подем и написва повечето стихотворения, на които днес дължи популярността си. В последните месеци от живота си тя създава поне 26 от стихотворенията, влезли в издадената посмъртно стихосбирка „Ариел“. През декември 1962 г. се връща в Лондон сама с децата си и наема за срок от 5 години апартамент на „Фицрой Роуд“, която се намира само през няколко улици от „Чалкът Скуеър“. В тази къща някога е живял ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс и на нея има възпоменателна табела. Това се харесва на Плат и тя смята, че е добра поличба.
Северната зима на 1962 – 3 г. е една от най-студените за последните 100 години. Тръбите замръзват, а децата – едното на 2 години, а другото на 7 месеца – често са болни. В апартамента няма телефон. Депресията на Плат се завръща, но тя успява да довърши стихосбирката, която ще бъде публикувана след смъртта ѝ (през 1965 г. в Англия и през 1966 г. в САЩ). Единственият ѝ роман, „Стъкленият похлупак“, излиза през януари 1963 г. под псевдонима Виктория Лукас и е приет с безразличие от критиката.
Самоубийство
Д-р Джон Хордър, близък приятел на Плат, който живее наблизо, ѝ предписва антидепресанти няколко дни преди самоубийството. Той е наясно, че тя е в опасност сама с двете малки деца, затова я посещава всеки ден и полага сериозни усилия да я вкара в болница. След като не сполучва, Хордър урежда медицинска сестра, която да живее в апартамента. Според някои мнения, предписаните на Силвия антидепресанти не оказват пълния си ефект, защото за това са необходими около три седмици.
Сестрата трябва да дойде в 9 сутринта на 11 февруари 1963 г. за да помогне на Плат с грижите за децата. Когато се появява, не може да влезе в апартамента, но накрая успява с помощта на един работник, Чарлз Ленгридж. Двамата откриват Силвия в кухнята, с глава във фурната, мъртва, отровена с въглероден окис. Тя е запушила пролуките към стаята, където спят децата, с мокри пешкири и парцали. Става ясно, че около 4:30 сутринта е сложила главата си във фурната като преди това е пуснала газта. Когато умира, Плат е на 30 години.
Има предположения, че Плат не е възнамерявала да се самоубива. Попитала е съседа си отдолу, някой си мистър Томас, в колко часа ще излиза същата сутрин. Оставила е също бележка „Обадете се на д-р Хордър“, заедно с номера на доктора. Спорно е дали не е пуснала газта по времето, когато мистър Томас е трябвало да излезе и да види бележката.Kirk (2004) p103 В нейната биография обаче, озаглавена „Да се предадеш: Последните дни на Силвия Плат“, най-добрата ѝ приятелка Джилиън Бекър пише: „Според полицая мистър Гудчайлд, прикрепен към съдебното следствие... [Плат] е мушнала главата си надълбоко във фурната... с ясното намерение да умре“.Becker. (2003) Д-р Хордър също смята, че няма съмнение каква е била целта ѝ. Той твърди, че „За всеки, видял с какво старание кухнята е била подготвена за последвалата сцена, е ясно, че единственото обяснение за нейните действия е един ирационален, непреодолим, натрапчив импулс“.Jane Feinmann, „Rhyme, reason and depression“, The Guardian, 16 февруари 1993. Плат описва отчаянието си като „нокти на кукумявка, впити в сърцето ми“. В издадената си през 1971 г. книга, посветена на самоубийството, приятелят на Силвия и критик Ал Алварес твърди, че самоубийството на Плат е зов за помощ, останал без отговор.
След смъртта на Плат