Алесандро Франческо Томазо Манцони () е класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“, есето „История на позорния стълб“ и други. В България е издаден като Алесандро Мандзони.
Произведения 1801 – Del Trionfo della Libertà 1801 – Autoritratto 1802 – I sermoni 1802 – Ode amorosa 1803 – Adda 1806 – In morte di Carlo Imbonati 1809 – Urania 1810 – A Parteneide 1812 – L'innesto del Vaiolo 1814 – Aprile 1814 1815 – Il proclama di Rimini 1819 – Osservazioni sulla morale cattolica 1819 – Il conte di Carmagnola 1820 – Lettre à Monsieur Chauvet 1821 – Marzo de 1821 1821 – Il cinque maggio 1822 – „Аделки“ (Adelchi) 1823 – Fermo e Lucia 1842 – I promessi sposiГодениците: Миланска хроника от XVII столетие, изд.: „Народна култура“, София (1957, 1977), прев. Петър Драгоев, Михаил Мишев 1842 – Storia della colonna infame 1845 – Del romanzo storico 1850 – Dell'invenzione 1867 – Testamento 1868 – Dell'unità della lingua
Източници
Външни препратки Текстовете на някои основни произведения на Манцони
Mario Gabriele Giordano, Manzoni, Alessandro, в: Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Storia e Politica, 2013 Piero Floriani, Manzoni, Alessandro, в: Dizionario Biografico degli Italiani, Volume 69 (2007) Silvia Morgana, Manzoni, Alessandro. В: Enciclopedia dell'Italiano, 2011 Биография на Алесандро Манцони в Encyclopædia Britannica
Категория:Италиански поети Категория:Италиански писатели Категория:Поети на Романтизма Категория:Италиански автори на исторически романи Категория:Италиански есеисти Категория:Родени в Милано Категория:Починали в Милано Категория:Починали от менингит