За Долно Елевци вижте Евла (община Вапа). За другото дебърско Елевци вижте Татар Елевци. За полошките села вижте Горно Йеловце и Долно Йеловце.
Елевци, още Горно Елевци, Каурско Елевци или Коджаджик Елевци (; ), е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История Името Каурско Елевци, показва традиционно християнско население и е противопоставено на дебърското Татар Елевци. Възможно е името за произлиза от личното име Елез, откъдето през Елезци и Елееци да е дойшло до Елевци. В подкрепа на тази теория е фактът, че жителите турци на Елевци го произнасят Елѐсца. Демонимът съответно е елешани, а прилагателното елешки.
В 1519 година в Елевци има 9 християнски семейства и едно мюсюлманско. През 1583 година не са регистрирани мюсюлмани, християнските семейства в селото са 11, има също трима неженени и 4 вдовици.Соколоски, Методија. Жупа во XV и XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 27, 1975, с. 178, 184.
В XIX век Елевци е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горно Елевци е посочено като село с 38 домакинства, като жителите му са 47 българи и 65 турци.
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горно Елевци има 65 жители българи християни и 550 турци. Според него:
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Каурско Елевци има 72 българи екзархисти.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елевци (Елевци и Татар Елевци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Елевци е част от Селечката община на българската Дебърска околия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Елевци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 260 жители турци. Местното население принадлежи към групата торбеш.Jovan Hadži Vasiljević. Muslimani naše krvi u Južnoj Srbiji. Beograd 1924. g.
Църквата „Свети Димитър“ е от втората половина на XX век.
Личности Родени в Елевци Ангел Костов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Апостол Симеонов Константинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 10, 11; а.е. 332, л. 2 Алекса Йованович Коджа (1875 – 1943), професор, писател, общественик Константин Радев, български съдия Коста Аджиевски (р. 1943), северномакедонски историк
Бележки
Категория:Села в община Вапа