Луково (; ) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено в областта Долни Дримкол в източните склонове на планината Радук. Състои се от две махали – Горно и Долно Луково.
История В Долно Луково църквата „Свети Георги“ е от XIV - XV век, а „Свети Атанасий Велики“ е от XIX век. В Горно Луково църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от XVII век, а „Света Варвара“ е от XIX век.
В XIX век Луково е българско село в Дебърската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Луково (Loucovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 292 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Луково има 890 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Луково е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 102 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луково има 816 българи екзархисти и в селото функционира българско училище, в което учителства деецът на ВМОРО Григор Ошавков.
От Луково са излизали едни от най-известните строители и каменоделци в Дебърско. Оттук е много известния през ХІХ век първомайстор Иван, изградил Шпилския мост над Черни Дрин при Дебър и жилищните корпуси на Бигорския и Кичевския манастири. Известни първомайстори са били и луковчаните Велко Кръстев Йованов и Стоян.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Луково има 97 български екзархийски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 81 души от Луково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 447 жители.
Националност Всичко северномакедонци 444 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 2
Личности
Родени в Луково Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, каменар, неграмотен, 2-ра рота на 1-ва дебърска дружина, ранен на 6 юли 1913 година Зако Гинов Рокоманов (1867/1868 – след 1943), каменар, деец на ВМОРО; при избухването на Балканската война в 1912 година, на 45 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи във 2-ра рота на 1-ва дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен; на 5 март 1943 година, като жител на Владая на 75 години подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Иван Луковски (? – 1850), майстор строител Йоаким Делядровско-Илинденски (р. 1949), духовник от Северна Македония Райко Йовчевски (1937 – 2001), писател от Република Македония Христо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, халваджия, 1 рота на 1 дебърска дружина
Починали в Луково Марко Павлов (? - 1908), дримколски войвода на ВМОРО
Други Васил Рокоманов (р. 1954), български сценограф, по произход от Луково
Бележки
Категория:Села в община Струга