Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.
След Съединението и внезапното изтегляне на руските офицери от Българската армия, на 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк, макар че е само капитан.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35 През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия. От 24 април 1899 до 16 януари 1901 година е кмет на София. През този период е пуснат първият трамвай в града, започват работа първите инсталации за електрическо улично осветление и е утвърден първият герб на София.
Попов участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран на 19 юли 1924.Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Памет На Христо Попов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София ().
Военни звания Зауряд-прапоршчик (30 август 1878) Подпоручик (10 май 1879) Поручик (24 март 1882) Капитан (25 февруари 1885) Майор (19 март 1886) Подполковник (28 юли 1913)
Награди Военен орден „За храброст“ III степен
Библиография
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36 , с. 176
Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Кметове на София Категория:Български подполковници Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Шумен Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Възпитаници на Женевския университет