Куратица или понякога Курайца () е село в община Охрид на Северна Македония.
География Селото е разположено на 22 километра североизточно от Охрид в подножието на връх Мазатар.
История През 1840 година в селото свещеник е поп Чутура, който служи на български език.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Куратица (Kouratitza) е посочено като село с 25 домакинства със 78 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Куратица е населявано от 395 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Куратица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. На 30-31 август 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание бежанският лагер на българи от 18 села е нападнат от 9000-на турска войска с артилерия. В неравен бой въстаниците начело с Аргир Маринов, които наброяват само 117 души, загиват. В клането намират смъртта си близо 200 българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Курапища има 464 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война 12 души от Куратица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1937 година. На 2 юни 1997 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък, а на 11 октомври 1999 година и готовата църква „Свети Димитър“. На 28 април 2001 година владиката Тимотей осветява темелния камък на църквата „Успение на Пресвета Богородица“.
Според преброяването от 2002 година селото има 326 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 326 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
На 13 и 14 януари се провежда Куратишкият карнавал.
Личности Родени в Куратица Андон Фиданов, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47 Велян Иванов Георгиев, български революционер от ВМОРО Войдин Стефанов Аврамов (1877 – 1950), български революционер от ВМОРО Ефтим Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров Евтим Танев Аврамоски (1868 – 1948), български революционер от ВМОРО Йове Сърбинов, български революционер, деец на ВМОРО Найде Йонев Аврамов, български революционер от ВМОРО Сандре Димитров (Димов) Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров Стоян Петковски, български революционер, участник в Охридското съзаклятие, жив към 1918 г. Христо Степанов Андрев, български революционер от ВМОРО Христо Пековски, български революционер, деец на ВМОРО Христо Цветков Аврамов, български революционер от ВМОРО Цветко Петрев Аврамов (? – след 1947), български революционер от ВМОРО
Починали в Куратица Андон Узунов (? – 1903), български революционер Аргир Маринов (Маринчев, 1870 – 1903), български просветен деец и революционер Христо Пармаков (1879 – 1903), български революционер
Свързани с Куратица Адем Байрамов (вероятно псевдоним), член на Куратишкия революционен комитет
Бележки
Категория:Села в община Охрид