Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, област Пазарджик.

География Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

История

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Когато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната Античност и Средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас. През 813 г., по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната „Беловска хроника“, свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989. Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Културни и природни забележителности Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово е най-старата църква в Пазарджишка област – на 200 години. Построена през периода 1806 – 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът – изработен от майстори от Банско-разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров (баща на Захари Зограф).

Скалната църква „Свети Козма и Дамян“. Намира се над храм „Св. Георги“. Скалната църква няма точно датировка. Според легендата през XI век през черквата са минали синовете на цар Гаврил Радомир, станали монаси след убийството на баща им от чичо им Иван Владислав. През 1882 година митрополит Евстатий Пелагинийски, който е родом от селото, дарява Евангелие от 1653 година на скалната църква. През 1928 година проф. Христо Вакарелски подрежда музейна сбирка в скалния храм, с което поставя началото на музейното дело в района.

Беловската базилика е една от най-добре запазените раннохристиянски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св. Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.

Всяка година на 15 август (Лятната Богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.

Редовни събития На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14 януари 2012 г. Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

Родени в Голямо Белово Георги Илчев (1879 – ?), български офицер, полковник; Димитър Котев (1902 – 1983) – политик от БКП; Евстатий Пелагонийски (1832 – 1888), български духовник, управляващ Нишавска и Одринска епархия; Михаил Радулов (1852 – 1917) – свещеник и революционер.

Външни препратки

Радио и телевизия в Голямо Белово Празника на 14 януари в снимки ТУКи ТУК Страница на с. Голямо Белово във Facebook

Бележки

Категория:Села в област Пазарджик Категория:Населени места в община Белово