Пиер Паоло Пазолини () е италиански писател, режисьор, публицист. Pier Paolo Pasolini (1922 – 1975), IMDb.com. Определян е като един от най-противоречивите и провокативни кинематографисти в историята на киното. Името му нашумява през 60-те години, когато той надскача своите връстници, вдъхновени от френската Нова вълна и търси вдъхновение в изкуството, литературата, фолклора и музиката. Известен е с левите си убеждения, философската си поезия и откритата си хомосексуалност.
Биография Ранни години
Пиер Паоло Пазолини е роден на 5 март 1922 г. в Болоня, един от политически най-левите градове на Италия. Син е на Сузана Колуси, учителка, и Карло Алберто Пазолини, офицер в италианската армия. Пазолини се ражда в кооперация на военни, на улица „Боргонуово“ № 4Targa ricordo sulla casa di Pasolini, ricerca.repubblica.it, 2 giugno 2004., намираща се в университетския район в БолоняEnzo Siciliano, Vita di Pasolini, 2ª edizione, Milano, Rizzoli, 1978.. Днес на това място е поставена мраморна плоча, информираща минувачите.
Неговият прадядо, Пиер Десидерио ПазолиниPietro Desiderio Pasolini, Geni.com., баща на дядо му, по бащина линия, Аргобасто ПазолиниArgobasto Pasolini dall'onda, gw.geneanet.org., е бил сенатор на XVI законодателен орган в Кралство Италия. Семейство Пазолини принадлежи към благороднически род от Равена.Naldini, Nico. Il treno del buon appetito. Ronzani Editore, 2017.Infanzia di Pier Paolo Pasolini, doc.studenti.it.Roberta Bezzi, La vita di Pier Paolo Pasolini raccontata... , GianlucaCostantini.com, 1. November 2015. И дядо Аргобасто, и баща му Карло Алберто са били любители на хазарта, страст, която довежда семейството до икономическа разруха.etd.adm.unipi.itВ Белуно през 1925 г. се ражда вторият им син – Гидалберто. Бащата на Пазолини е арестуван заради хазартни дългове. Майката е принудена да се премести с децата в дома на семейството си в Казарса дела Делиция, област Фриули.Silvia Biazzo, Pier Paolo Pasolini, su Dante Alighieri. Gesellschaft Klagenfurt.
През 1929 г. Пазолини се мести в Саличе, отново поради професията на майката. Същата година Пиер Паоло открива страстта си към поезията, впуска в писане на стихове, вдъхновени от простите аспекти на природата, които наблюдава в Казарса дела Делиция.Enzo Siciliano, Vita di Pasolini, 2ª edizione, Milano, Rizzoli, 1978.След кратък престой в Идрия, във Венеция Джулия (днес на словенска територия) семейството се връща в Саличе. В Конелиано той започва да посещава първи клас, но в средата на учебната (1932 – 1933 г.) баща му е преместен в Кремона, и семейството отново е задължено да се премести. Остават там до 1935 г. Пиер Паоло започва да посещава местното средно училище „Liceo Ginnasio Daniele Manin“liceomanin-cr.edu.it. Това е тригодишен период на интензивно очарование от средата и ранно навлизане в юношеството. С новото преместване на бащата, този път в Скандиано, се появяват неизбежните проблеми с адаптацията за 13-годишния младеж.
Страстта на Пазолини към поезията и литературата нараства, докато религиозният плам в юношеския период го напуска. След като завършва образованието си в Реджо Емилия, той посещава гимназията „Луиджи Галвани“ в Болоня, където се запознава с първия си истински приятел от младостта, Лучано Серра. В Болоня, където прекарва следващите седем години, Пиер Паоло култивира нова страст, тази към футбола, и подхранва влечението си към четенето, купувайки многобройни книги от малките павилиони за употребявани книги под портика на книжарница „Нани“, пред Пиаца Маджоре. Изборът му варира от Достоевски, Толстой и Шекспир, до поети романтици от периода на Алесандро Манцони. В гимназията се запознава с Ермес Парини, Франко Фаролфи, Елио Мели, и с тях организира литературни дискусии. На седемнадесет години той се записва в Литературния факултет на Болонския университетunibo.it и открива нови влечения по науки като: философия, романска филология и най-вече естетика на изобразителните изкуства, преподавани по онова време от утвърдения историк на изкуството Роберто Лонги.
Междувременно посещава киноклуб в Болоня, където се увлича по филмите на Рене Клерfilmi.link. Получава титлата капитан на футболния отбор в литературния колеж. Участва във велосипедни пътувания с приятели и посещава летни лагери, организирани от университета.
В своите стихове от този период Пазолини започва да включва фриулския диалект, който не говори, но научава, след като подема да пише поезия на него. Като младеж Пазолини се определя като атеистGuy Flatley, The Atheist who was Obsessed with God, 1969, located at Moviecrazed.com..
Ранна поезия
През 1942 г. Пазолини публикува своята първа стихосбирка „Стихове от Казарса“ – 14 поеми на фриулски диалект, които е написал на 18-годишна възраст. Творбата му е забелязана и оценена от интелектуалци и критици като Джанфранко КонтиниPaola Italia, Contini, Gianfranco, Dizionario Biografico degli Italiani (2013)., Алфонсо Гато и Антонио РусиAntonio Giustozzi , Rusi.org.Той работи като главен редактор на списание, наречено „Il Setaccio“ („Ситото“), но е уволнен след конфликти с директора, който подкрепя фашисткия режим. Едно пътуване до Германия помага на Пазолини да възприеме „провинциалния“ статут на италианската култура в този период. Тези преживявания карат Пазолини да преразгледа мнението си за културната политика на фашизма и постепенно да преориентират в подкрепа на комунистическата идеология.
По времето на Втората световна война, семейството на Пазолини е в Казарса дела Делиция, тъй като градчето е било считано за по-спокойно място, където да се изчака приключването на войната. Там той се присъединява към група млади ентусиасти, почитатели на фриулския език, които искат да дадат на Казарса дела Делиция статут, равен на този на Удине. От май 1944 г. те започват да издават списание, озаглавено „Stroligùt di cà da l'aga“Chieco, Mariella, Pasolini in Friuli 11 – „Desert di àgrimis e passions“, culturacattolica.it.. Междувременно Казарса претърпява съюзнически бомбардировки. Пазолини опитва да се дистанцира от тези събития.
От октомври 1943 г. Пазолини, майка му и други техни колеги започват да преподават на ученици, които не могат да стигнат до училищата в Порденоне или Удине. Този образователен семинар е счетен за незаконен и е прекратен през февруари 1944 г.Martellini, Luigi (2006). Pier Paolo Pasolini; Retrato de un intelectual. Valencia: Universidad de Valencia. Именно в този период се смята, че Пазолини изживява първото си с хомосексуално привличане към един от своите ученици. Брат му Гуидо, на 19 години, се присъединява към „Партията на действията“ и тяхната бригада Осопо-Фриули, която достига до Словения. На 12 февруари 1945 г. Гуидо е убит от засада на бригадата на италианските партизани Гарибалдинmav-valsesia.org, служещи на югославските партизани на Йосип Броз Тито.
Шест дена след смъртта на брат му Пазолини и приятели основават Фриулската езикова академия (, 18 февруари 1945 г).Academiuta di lenga furlana, Centro Studi Pier Paolo Pasolini Casarsa.it. Зданието е като селски литературен салон, който има за цел да подобри фриулския и да придаде езиково и литературно достойнство на устната народна традиция. Първите срещи на Академията се провеждат в неделя следобед. Дейностите, които извършват, са четене на поетични текстове, включително и стихове, написани от самия Пазолини, слушане на музикални увертюри, изсвирени на цигулка, както и организирането на обогатяващи съзнанието дискусии. Благодарение на естественото си красноречие срещите ръководи Пиер Паоло.Той има желание да разшири работата на Академията в посока литература и въвеждането на други романски езици, затова се среща с поета Карлос Кардо.
Междувременно, поради смъртта на Гуидо, бащата на Пазолини се завръща в Италия. Същия месец Пазолини завършва университет, след като окончателно приключва дипломната си работа върху творчеството на Джовани Пасколи (1855 – 1912), италиански поет и учен.През 1946 г. Пазолини публикува малка стихосбирка „I Diarii“ („Дневниците“), с помощта на Академията. През октомври той пътува до Рим.
Период след Втората световна война До октомври 1945 г. политическият статут на регион Фриули е в спорове между различни политически фракции. На 30 октомври Пазолини се присъединява към асоциацията за прогрес Patrie tal FriulLapatriedalfriul.org. Основава партията Movimento Popolare Friulano , но впоследствие се отказва, след като осъзнава, че тя се използва от Християндемократическата партия за противодействие на югославяните, които от своя страна се опитват да анексират големи части от района на Фриули.На 26 януари 1947 г. Пазолини пише декларация, публикувана на първа страница на вестник Libertà: „Според нас единствено комунизмът е в състояние да осигури нова култура“. Това поражда спорове, поради факта, че той все още не е член на Италианската комунистическа партия /ИКП/.
Пазолини участва в няколко демонстрации и се присъединява към ИКП. През май 1949 г. присъства на мирния конгрес в Париж. Наблюдавайки борбите на работници и селяни, виждайки сблъсъците на протестиращите с италианската полиция, Пазолини започва да замисля първия си роман. През този период, докато заема длъжност на учител в средно училище, той изпъква в секцията на местната комунистическа партия като умел писател, опровергаващ идеята, че комунизмът противоречи на християнските ценности.
През лятото на 1949 г. Пазолини е изнудван от свещеник да се откаже от политиката, като е заплашван със загуба на учителските си права. Депутатът от християндемократите Джамбатиста Карон предупреждава братовчеда на Пазолини Нико Налдини, че „Пазолини трябва да се откаже от комунистическата пропаганда, за да предотврати „пагубни реакции“Siciliano, Enzo. 2014.. Малък скандал избухва по време на местен фестивал в Сан Вито ал Таляменто през септември 1949 г. Някой информира Кордовадо, местния сержант на карабинерите, че Пазолини скланя трима младежи към сексуална демонстрация – мастурбиране на обществено място. Кордовадо вика родителите на момчетата, които отказват да предявят обвинения към писателя. Въпреки това сержантът изготвя доклад и подробно описва своите обвинения, които стават публично достояние и предизвикват обществена размирица. Съдията в Сан Вито ал Таляменто повдига обвинение на Пазолини за „скланяне на непълнолетни лица към нецензурни действия на обществени места“. Следващия месец, когато е разпитан, Пазолини не отрича фактите, но говори за „литературен и еротичен нагон“ и цитира Андре Жид, лауреат за Нобеловата награда за литература от 1947 г. Кордовадо информира началниците си и регионалната преса се намесва. Според Пазолини християндемократите подбудили цялата афера, за да изложат името му. След целия този унизителен скандал той е уволнен е от работата си във Валвасоне и е изключен от ИКП. Пазолини се обръща с критично писмо до ръководителя на секцията, неговия приятел Фердинандо Маутино и заявява, че е подложен на „тактика“ от страна на ИКП. Пише и писмо, в което признава съжалението си, че е „наивен, дори неприлично такъв“.
50-те години в Рим През януари 1950 г. Пазолини се мести в Рим, заедно с майка си Сузана, за да започне нов живот. Първите месеци в Рим, в Пиаца Костагути, където живеят в стая под наем, в предградието Ребибия, намиращо се близо до затвор определя като „труден и тежък период“. Прехвърля своето вдъхновение от Фриули в това римско предградие, където бедни пролетарски имигранти живеят в ужасни санитарни и социални условия. Вместо да поиска помощ от други писатели, Пазолини предпочита да тръгне по своя път. Започва работа като учител в частно училище в Чампино – дълго пътуване, включващо две смени на влакове, и оскъдна заплата от 27 000 лири. По-късно се присъединява към ЧинечитаСайт на ЧинечитаHistory of Cinecittà , romefile.com., но успоредно с това работи и като редактор на вестник.