Ботун

Ботун или Ботум () е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.

География Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено в северния край на Ботунската клисура, селото е от сбит тип. Махалите са: Горна, Долна и Средна.Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992, с. 256.

История

Според османски данъчен регистър от 1582 година селото е дервентдижйско, в нахия Дебърца, с 27 домакинства и 7 неженени жители. Двама от регистрираните жители са от село Сутеска. Задължение на жителите е да поддържат и охраняват участък от пътя между Кичево и Елбасан. В замяна са освободени от държавните редовни и извънредни данъци, но не и от задълженията към спахията, които изпълняват в обема на селата, които не са дервентджийски. Годишният приход на спахията от селото са 3000 акчета. Соколоски, Методиjа. Дервенџиството во Охридскиот санџак во втората половина од XVI век, Годишен зборник на Филозофскиот факултет на Универзитетот во Скопје, том 19, 1967, с. 173, 191–192. В данъчен регистър на немюсюлманското население от 1633/1634 година е отбелязано село Ботун дербенд, с 34 ханета.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 277.

Според данни, събрани от Йован Трифуноски, населението на селото е относително ново, преселено около 1820-1840 година от несъществуващите днес селища Закамен и Старо село в клисурата на река Сатеска. От Закамен са родовете Мацевци, Ничевци, Йордановци и Гроздановци, а от Старо село - Костевци, Апостоловци, Тръпковци, Карафилци (Димовци), Гюровци и Йоновци. Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992, с. 257 - 258.

В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 43 лица (мъже) в Ботун дължат данък, като 33 от тях са средна категория, а 11 - от най-ниска категория. През 1848-1849 година трима жители на Ботун работят извън селото. Двама са платили джизието си в Скопие и един във Видин.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23, 136. Работещите в Скопие са Марко Коста (20-годишен) и брат му Цветан (17-годишен), а във Видин - Иван Тръпко (30-годишен).

В XIX век Ботун е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ботун (Botoun) е посочено като село с 35 домакинства с 90 жители българи. Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1895 година.

Според Васил Кънчов в 90-те години Ботум има 48 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ботум е населявано от 370 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ботун е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 49 къщи.

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботун има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.

През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Силян Гюре, а за членове на управлението - Георги Стоян и Стоян Силян.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 269.

При избухването на Балканската война 5 души от Ботун са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Ботун е част от Белчишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 398 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1974 година, а в 1991 година е изградена втора църква „Света Богородица“.

Броя на населението и къщите в Ботун, 1921 -1971 г.: Година Население Къщи 1921 415 70 1948 523 93 1961 526 83 1971 453 86

Според преброяването от 2002 година селото има 227 жители.

Националност Всичко македонци 220 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 4

Личности Родени в Ботун Алексо Диме, от село Борун, арестуван през септември 1903 година, обвинен във „включване в българския комитет, за нарушаване на порядъка“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Георги Тане, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йорги Каранфил, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Силян Ничев, български революционер от ВМОРО Стоян Василов Йонов, български революционер от ВМОРО Христо Грозданов, български революционер от ВМОРО

Свързани с Ботун Павле Иванов, български революционер, охридски войвода на ВМОРО, сражавал се край Ботун през Илинденско-Преображенското въстание на 29 юли 1903 година начело на четата от Долна Дебърца.

Бележки

Категория:Села в община Дебърца