Българският Червен кръст (БЧК) е хуманитарна организация в Република България.

Основана е през 1885 година, веднага след Съединението на Източна Румелия и Княжество България. БЧК е доброволна организация, част от Международния комитет на Червения кръст. Структурирана е в четиристепенна организационна система.

Българският Червен кръст е неправителствена организация, която получава годишна държавна субсидия поради своето национално значение. Статутът на БЧК е регламентиран в Закона за БЧК.За БЧК на официалната им страница, посетена връзка на 30.11.2021

Председател на Българския Червен кръст от 2001 година е Христо Григоров. Преизбран е за председател на БЧК през 2005, 2009, 2013, 2017, 2021 и 2025 година.

История Първите Червенокръстки дружества са учредени още след Освобождението на България през 1878 година. Тяхната цел е подпомагане на болните и ранените от войната. Местните организации възникват както в Княжество България, така и в Източна Румелия. Популярността им и осъзнатата нужда от съществуването им бързо се разрастват. Започват да получават подкрепата и доброволческия труд на много видни българи. Софийското областно дружество, оглавявано от митрополит Мелетий Софийски, получава подкрепата на областния губернатор Пьотър Алабин. Уставът на Сливенското дружество, основано на 25 октомври 1878 година, начело с митрополит Серафим Сливенски, е утвърден от генерал-губернатора на Източна Румелия Аркадий Столипин.

На 20 септември 1885 година, след Съединението на България, утвърдена с указ на княз Александър Батенберг, е създадена Националната организация на Българския Червен кръст. Само месец по-късно, на 20 октомври БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръст в Женева. Създава се обширна мрежа сред окръзите в страната.Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 18, 03 октомври 1891 год., стр. 2

В следващите десетилетия организацията има важна роля за развитието на страната. Поради тази причина царската власт обича да покровителства Червения кръст. Основни фигури на благодеяние са царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III. Борис III е върховен патрон на Българския Червен кръст от 1918 до 1943 година.

Първата изява на Червенокръсткото дружество е по време на Сръбско-българската война (1885 – 1886 г.), където оказва помощ на ранените и спомага за размяната на военнопленници. През 1894 г. оказва помощ на пострадалите от големия пожар, унищожил почти изцяло град Котел. За първи път оказва помощ зад граница на Гръцкия червен кръст през 1897 г.

По време на войните за национално обединение на България Червеният кръст организира и оказва медицинска помощ на пострадалите. Провежда здравни курсове за обучение на самарянки и милосърдни сестри, които се грижат за болните и ранените на бойното поле и зад военната линия. Бежанските вълни от Беломорието, Одринска Тракия и Македония поставят на изпитание силите на Българския червен кръст. Организацията със своите доброволци успява да спаси от мизерия и глад бедстващите благодарение на чуждестранна Червенокръстка помощ и собствени ресурси.

През 1928 година БЧК успява заедно с българската държава да се справи с последствията от Чирпанското земетресение. Получените дарения от Италия и други страни раздава под формата на храни, одеяла и дрехи.

Основен е приносът на БЧК за оформянето и прохождането на здравната система в България. Построени са много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и други. Една от тях е болница „Червен кръст“ в гр. София, основана през 1900 г., в сграда, дарена от австрийския гражданин Ото Биелик и с първоначален капацитет от 6 легла (от 1950 г. – УМБАЛСМ Пирогов). Към болницата е открито първото училище за милосърдни сестри в България.

В началото на 20. век в България масово се ширят заразни болести като холера и туберкулоза. Червенокръстките организации по градовете с подкрепата на централното ръководство прилагат различни мерки за борба със заразните болести. В Пловдив и Русе се построяват павилиони за туберкулозно болни деца и възрастни.

Взаимодействието с чуждестранните дружества на ЧК спомага за получаване на помощ отвън за България и за изпращане на български червенокръстци в други страни – в точки на конфликт, бедствия и други. По време на Руско-японската война (1903 – 1905 г.) и Първата световна война (1914 – 1918 г.) са изпратени две медицински бригади в помощ на руския Червен кръст.

През 1921 година Българският червен кръст е приет за член на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец. През 1921 година БЧК поставя началото на младежкото червенокръстко движение в България. През 1937 година създава Бърза медицинска помощ. Провежда обучения по първа помощ на медицинските сестри в дружествата си в цялата страна. През 1940 година е поставено началото на организираното кръводаряване в България.

По време на първата фаза на Втората световна война (1939 – 1945 г.) БЧК организира санитарен влак и болница на Източния фронт. През 1944 – 1945 година осъществява най-мащабното си участие на фронта във войната с хитлеристка Германия, където оказва помощ на ранените и болните.

През 1945 г. започва масово обучение на населението по оказване на първа помощ. Създаден е Централен санитарен отряд. През 1947 година се създава санитарната авиация на БЧК. През 1950 година Планинската спасителна служба (основана през 1933 г.) преминава към БЧК. През 1964 година е създадена Водноспасителна служба. БЧК създава много центрове за здравни консултации, млечни кухни, летовища, ученически трапезарии. Основава санитарни дружинки в селското стопанство и промишлените предприятия, по-късно и в училищата. През 1982 година са изградени телефонни психотерапевтични служби, известни днес като телефон на доверието.

В годините на мир в страната БЧК осъществява постоянна мащабна социална дейност. Подпомага държавата в работата ѝ с бежанци на българска територия, в борбата с епидемии и съдейства за облекчаване положението на групите в неравностойно положение. Изпраща обучени доброволци на хуманитарни мисии по целия свят. Обезпечава функциите на спасителните служби в България и провежда различни превенции в обществото.

Мисия и цели Според чл. 3 от Закона за БЧК, мисията му е да „подпомага държавата в хуманитарната област, в подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в т.ч. екологични и културно-просветни, цели“.

Целите на БЧК са свързани с хуманитарната същност на организацията, нейното значение, взаимодействията с населението, институциите и другите организации в страната и чужбина. Основно се изразяват в: повишаване на здравната култура на населението; ограничаване и предотвратяване на социално значими заболявания; обучение на населението за оказване на първа помощ; подпомагане, популяризиране и утвърждаване на безвъзмездното кръводаряване; предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи; подготовка и квалификация на кадрите за неговата дейност; разпространяване и разясняване на червенокръстките принципи сред децата, подрастващите и младежта; оказване на помощ в България и в чужбина на пострадали при въоръжени конфликти и природни бедствия; повишаване готовността на населението за действия при бедствия; подготовка на формирования за първа помощ съвместно с органите на Гражданска защита и участие в реални действия; пропагандиране целите и задачите на международното Червенокръстко движение и на Българския червен кръст, съдействие за изучаването, разпространението и спазването на нормите на международното хуманитарно право; подпомагане чужденците, търсещи или получили закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците; издирване на територията на страната и извън нея на членове на семейства, разделени в резултат на войни, въоръжени конфликти и природни бедствия (в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г. и резолюциите на международните конференции на Червения кръст и Червения полумесец; създаване на свои институти и заведения с благотворителна цел в съответствие с действащото законодателство; провеждане на социално-помощна дейност, организиране на събиране и разпределение на хуманитарната помощ от страната и чужбина.

БЧК е организация с традиции в хуманната област и целите ѝ са дългосрочни, широкообхватни и стабилни. Базирани са на голям диапазон от нормативни актове на националното законодателство и множество международни спогодби и конвенции.

Принципи Хуманност – Червеният кръст, роден от желанието да оказва помощ без дискриминация на ранените по бойните полета, се стреми чрез своите международни и национални форми на проявление да предотвратява и облекчава при всички обстоятелства човешките страдания. Неговата цел е да закриля живота и здравето на човека, както и да изисква уважение към човешката личност. Той способства за установяването на взаимно разбирателство, дружба, сътрудничество и траен мир между всички народи. Безпристрастност – Червеният кръст не проявява предпочитание по отношение на националност, раса, религия, социално положение или политически убеждения. Неговият стремеж е единствено да подпомага хората в зависимост от степента на страданието им и да осигури предимство на онези, които се намират в най-голяма беда и се нуждаят от най-бърза помощ. Неутралност – За да запази доверието на всички, Червеният кръст се въздържа да взема участие във враждебни действия и никога не влиза в спорове от политически, расов, религиозен и философски характер. Независимост – Червеният кръст е независим. Националните дружества, помощници на държавната власт в нейната хуманитарна дейност и подчиняващи се на действащите закони в съответните страни, трябва при все това да запазят своята независимост, която им дава възможност да действат винаги в съответствие с принципите на Червения кръст. Доброволност – Червеният кръст оказва доброволна и безкористна помощ. Единство – Във всяка страна може да съществува само едно дружество на Червения кръст. То трябва да бъде достъпно за всички и да разпростира своята хуманна дейност по цялата територия на страната. Универсалност – Червеният кръст е световно движение, в което всички дружества имат равни права и задължението взаимно да се подпомагат.

Структура на БЧК

Българският червен кръст е структуриран в четиристепенна организационна система. Има щатен състав на национално и областно ниво, който е административно-изпълнителният орган и се нарича Секретариат.

Нива Национално ниво Общо събрание – върховен орган на БЧК; Национален съвет – главен изпълнителен и разпоредителен орган Областно ниво Столична организация 28 областни организации Общинско ниво Дружествено ниво

Председатели Климент Търновски (1885 – 1887) Пантелей Минчович Панайот Жечев Георги Сарафов Иван Евстратиев Гешов (1899 – 1924) Стоян Данев (1924 – 1939) Васил Моллов Димитър Ораховац Любен Рачев Петър Коларов (1950 – 1966) Кирил Игнатов (7 февруари 1967 – 20 декември 1991) Стоян Саев (1991 – 2001) Христо Григоров (2001 – )

Дейности Водноспасителна служба

Водноспасителната служба (ВСС) към Българския червен кръст е създадена през 1964 г. Основната ѝ цел е да се ограничи водният травматизъм чрез комплекс от превантивни мерки: поддържане на добро информационно ниво за състоянието на водните басейни; добра подготовка на населението за реакция при водни инциденти; подготовка на водните спасители.

Отличителният знак на ВСС изобразява спасителен пояс в бял и червен цвят, в центъра на който има бяло-сини вълни, в горната му половина – червен кръст, а в долната – надписът „ВОДНОСПАСИТЕЛНА СЛУЖБА“.