Белчища (; ) е село център на община Дебърца на Македония.
География Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Белчо, хипокористична форма от личното име Бело, Бельо, съкратено от Бели-мир, Бело-слав, подобно на сръбските лични имена Бела, Бело. На Белчища точно съответства сръбският топоним Beočići.
Средновековие Селото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα.
В Османската империя В XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белчица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 90 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
При избухването на Балканската война десет души от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През март 1914 година държавният иконом на Охридски окръг Милан Янкович пише, че плодородната земя на Белчища е в ръцете на чифликсайбии и се обработва от местни селяни.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 218, 222.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бѣлчища е център на община в Охридска околия на Охридски окръг и има 770 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54. Общият брой на жителите на общината е 2110 души.
През 1961 година селото има 1203 жители, а през 1994 - 489.
Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.
Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.
Националност Всичко македонци 436 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.
Личности Родени в Белчища Андон, Mакедонски революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 годинаБорбата в Костурско и Охридско (до 1904 година). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100. Андон Христов Янков, Македонски революционер от ВМОРО Бимбил Нейков Наумов, Македонски революционер от ВМОРО Благоя Силяноски (р. 30 март 1948) Македонски новинар, политик и писател Богоя Ристе, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Богоя Силянов, Македонски революционер от ВМОРО Борис Тасев, свещеник, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към Македонските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Георги Ангеле, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Георги Илов, Македонски революционер от ВМОРО Голаб Илов Стефанов, Македонски революционер от ВМОРО Йонче Христов Силянов, Македонски революционер от ВМОРО Лазар Гиновски (1913 – 1997), Македонски партизанин и политик Нане Стефан, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Наум Блажо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Макединските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Решо Миле, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Христо Димов, Македонски революционер от ВМОРО Христо Трайчев (1885 – ?), Македонски революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Дебърца