Лактине

Ла̀ктине, Ла̀ктиние или Ла̀ктинье, ), е село в община Дебърца на Северна Македония.

География Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 83 лица (мъже) в Лактинье дължат данък, като 70 от тях са от средна категория, а 13 - най-ниска категория. Документ за проверка на раята от 1848-1849 година показва, че 14 мъже над 17-годишна възраст, жители на селото, работят извън селото. Шестима са във Варна (един от тях е платил джизието си в Солун), петима - в Самоков, двама в Солун, един - в Скопие.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23, 137-138.

В XIX век Лактине е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лактиние (Laktinié) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.

Според Васил Кънчов в 90-те години Лактинье има 70 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лактинье е населявано от 480 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лактине е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лактине има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.

Според дефтер от 1904-1905 година мухтар на селото е Найдо Силян, а членове на управлението - Яким Богдан и Темелко Насто.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 268.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лактино е част от Сливовска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 540 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 сърбин.

Националност Всичко македонци 81 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0

Личности

Родени в Лактине Алексо Стоянов, български революционер от ВМОРО, войвода на четата от Лактине през Илинденско-Преображенското въстание Бимбил Алексов, деец на ВМОРОБорбата в Охридско. Спомени на Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев. Охридски войводи, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІІ, Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Л. Милетич, София, 1926, стр. 84. Благоя Лактински (1942 - 2006), северномакедонски поет Божин Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Велян Стоянов Силянов, български революционер, деец на ВМОРО Вита Спасе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Герасим Христов, български революционер, деец на ВМОРО Георгия Найдоски (р. 1942), северномакедонски писател Деян Димитров (1873 – 1912), български революционер Димо Андрев, български революционер, деец на ВМОРО Димо Корунов Христов, български революционер, деец на ВМОРО Дуко Цветанов, български революционер, деец на ВМОРО Здраве Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО Иван Войнев, български революционер, деец на ВМОРО. Роднина на Смиле Войданов Войнев. Илия Христов Ничев, български революционер, деец на ВМОРО Йонче Андреев, български революционер, деец на ВМОРО Каранфил Коста, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Каранфил Яни, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Кузман Крстанов Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО Миладин Танев, български революционер, деец на ВМОРО Милош Богданов (1876 - ?), български революционер Милош Софрониев Цветков, български революционер, деец на ВМОРО Мияйле Василев, български революционер, деец на ВМОРО Наум Спасе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никола Ваня, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никола Илийов, български революционер, деец на ВМОРО Петко Христов Велянов, български революционер, деец на ВМОРО Смиле Алексов Иванов, български революционер, деец на ВМОРО Смиле Войданов (1872 – 1958), български революционер Стефан Костев, български революционер, деец на ВМОРО Стоян Алексо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стоян Димо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стоян Максимов Илиов, български революционер, деец на ВМОРО Сърбин Бу(о)йна, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Търпе Танев Донев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Тренев Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Трайчев Савев, български революционер, деец на ВМОРО

Бележки

Категория:Села в община Дебърца