Драгѝново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по големина село в България по население с настоящ адрес.Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.09.2022.

Име Името на селото до 1966 година е Корова, а от 1966 до 1971 година – Корово. На 22 юни 1971 година селото е преименувано на ДрагиновоУказ № 991 от 17 юни 1971 г. Обн. ДВ. бр. 49 от 22 юни 1971 г. в чест на литературния герой на Стефан Захариев поп Методий Драгинов.

География Село Драгиново се намира в планински район в Западните Родопи.

История Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“Вазов, Иван – „В недрата на Родопите“, стр. 26Дервишев, Мехмед С. (имàм) Описания на селища: Търън и Корово . 1938 г.,), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“.Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161 Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.

Според данни от османски регистър през 1516 г. в селото живеят 46 домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317)Списание „Исторически преглед“, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 г., с. 115-128 (цялата статия с автор ст. н. с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).

За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 само мюсюлмански семейства.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци.

През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция.

Население Драгиново е най-голямото село в област Пазарджик по население с 5027 жители по постоянен адрес. Жителите на селото са помаци.

Редовни събития Байрам

Личности Методий Драгинов (?) – измислен литературен герой на Стефан Захариев, непризната историческа личност от много български историци; Мустафа Шарков (1912 – ?) – български мюсюлмански духовник, родолюбец и общественик; Мустафа Хаджи (р. 1962) – български мюсюлмански духовник, главен мюфтия на България от 1997 г.

Литература Милен Налбантов – „Драгиново – земя благодатна“

Външни препратки Официален сайт на село Драгиново

Източници

Категория:Села в област Пазарджик Категория:Населени места в община Велинград