Радолища (произнасяно в региона Радолишча, ; ) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в най-южните склонове на планината Ябланица.
История Античност Край селото е открита раннохристиянска трикорабна базилика с една полукръгла апсида при средния кораб, тройно разчленен нартекс, екзонартекс без колонада на западната страна и помещения отстрани на южния кораб и двата притвора, която е датирана към VI век.Археологически институт към БАН – Bulletin del'Institut d'archeologie, Volumes 30-32, 1967, стр. 192
Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Радол, Радул. Формата Радовлища, която се среща в 1342 - 1345 година, е с епентетично л след в под сръбско влияние.
Средновековие Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1342 - 1345 година: Оу Радов'лиштєхь црьквь Светаа Богородица.
В Османската империя В обобщен списък за данъка джизие във вилаета Охри за 1633-1644 година селото е отбелязано като Радовище, подчинено на Хасан Чавуш, с 16 джизие ханета.Турски извори за българската история, том VII, под редакцията на Страшимир Димитров, Елена Грозданова, Стефан Андреев, с. 359, 363 (превод на документа от П. Груевски).
В XIX век Радолища е окончателно албанизирано. Последен православен свещеник в селото е поп Янче, баща на архимандрит Дионисий Поповски.Енциклопедија на културното наследство на Струга. В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид (плащан от немюсюлманите) е отбелязано, че 5 лица (мъже) в Радолища са данъкоплатци, като трима от тях са от средна категория, а двама - от най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 24.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радолища е посочено три пъти - веднъж като Родолища (Rodolischta) с 45 домакинства и 72 жители мюсюлмани и 50 българи, втори път като Радоища (Radoïschta) с 85 домакинства и 230 българи и трети път като Радолища (Radolischta) с 25 домакинства и 70 мюсюлмани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радолища има 700 жители арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радолища е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 80 къщи.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Али, син на Арслан, а за членове на управлението - Рехман Нуман и Дервиш Хамза.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 266.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Радолища е център на община в Стружка околия на Охридски окръг и има 1048 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 57.
Според преброяването от 2002 година селото има 3119 жители.
Националност Всичко северномакедонци 1 албанци 3085 турци 1 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 32
Личности Родени в Радолища Венера Лимани (р. 1991), албанска певица Керим Мемедали Ходжа (1924 – 1991), албански писател
Бележки
Категория:Села в община Струга