Су-17 (название на НАТО: Fitter) е съветски щурмовик и бомбардировач, разработен от ОКБ Сухой като заместител на Су-7.
Приет е на въоръжение в СССР през 1970 г. Широко е изнасян във всичките си варианти за държавите от Варшавския договор, Близкия изток, Африка и Източна Азия. Русия изтегля своите самолети през 1998 г., но над 550 остават на въоръжение в други държави.
Разработка През 1963 г. по изискване на ЦАГИ ОКБ „Сухой“ започва работа по инсталиране на криле с изменяема стреловидност на самолет Су-7Б. Резултатът е Су-7ИГ (С-22И). Вътрешната част на крилете му е неподвижна, а външната може да се пречупва под ъгли от 28, 45 или 62 градуса. Неподвижната вътрешна част улеснява производството, позволявайки същата конфигурация на колесника като при Су-7 и опростява разполагането на гондоли с оръжия. Първият си полет Су-7ИГ осъществява на 2 август 1966, превръщайки се в първия съветски самолет с изменяема стреловидност на крилете. Първоначалният модел Су-17 се различава от Су-7 по устройството на кабината и фюзелажа, което позволява пренасянето на повече гориво и авионика. Произведени биват 2867 Су-17, Су-20 и Су-22 от всички варианти, от които 1165 са изнесени за 15 страни по целия свят.
Употреба Съветска война в Афганистан Су-17 е един от първите самолети, разположени в Афганистан от СССР. Заради горещия климат е имало проблеми с гумите и спирачките при кацане, а авиониката е била податлива на повреди заради прахови замърсявания, но въпреки това самолетът се оказва достатъчно издръжлив и в крайна сметка за мисии са били подготвяни повече Су-17, отколкото Су-25 или вертолети Ми-24. Въпреки издръжливостта си и големия си бомбен товар, Су-17 се оказва непригоден за мисии в планински условия заради прекалено високата си скорост, ниската си маневреност и необходимостта да лети на големи височини заради липсата на броня. Въоръжаването на муджахидините с различни видове ПЗРК допълнително усложнява работата на Су-17 в Афганистан. След промяна на тактиката и добавянето на термични капани (ловушки, рус.) уязвимостта на самолета намалява значително. Заради голямата си работна височина (3,5 – 4 км), Су-17 са назначени да пускат неуправляеми бомби и термобарични оръжия, а на Су-25 са възложени удари с голяма точност. Към края на войната Су-17 е частично изместен от МиГ-27. Афганистанските ВВС са използвали Су-22, от които 3 са били свалени близо до границата с Пакистан от пакистански F-16.
Арабско-израелски конфликт Война от Йом Кипур Военновъздушните сили на Сирия използват 20 нови Су-20 наравно със старите Су-7. Сирия губи 8 Су-20.
Израелско-ливанска война (1982) Десет сирийски Су-22М излитат на 11 юни 1982, за да унищожат израелски команден пункт. Ударът е успешен, и при него загива генерал Йехуда Адам. След ударът са свалени 7 от десетте самолета.
Либийско-чадска война Либия използва Су-22 за въздушни удари по позиции на чадската армия през 1980-те години.
Войната в Залива Ирак губи 4 самолета от американски F-15 през 1991, и още два от британски самолети след като навлизат в забранено въздушно пространство, за да бомбардират позиции на шиитски бунтовници.
Анголска гражданска война Използвани са от страна на анголското правителство както във войната за освобождение, така и срещу партизани от УНИТА.
Война Пакиша Перу използва Су-22М срещу Еквадор по време на кратката погранична война Пакиша. Губи два самолета, свалени с ПЗРК 9К38 „Игла“ и (по не напълно потвърдени сведения) още един или два, свалени от еквадорски изтребител Мираж F-1. При инцидент в хода на войната перуански Су-22 атакуват американски C-130 Херкулес, при което загива един член на екипажа, а няколко са ранени.
Гражданска война в Сирия Употребявани за нанасяне на въздушни удари по позиции на въоръжената опозиция.
Други От страна на Йемен по време на гражданската война през 1994; Инцидент в залива Сидра (1981) – Двойка изтребители F-14 от ВМС на САЩ свалят два либийски Су-22.
Модификации
Су-7ИГ Тестови, за опити с криле с изменяема стреловидност. Название на НАТО – Fitter-B. Су-17 Първоначален модел, с по-дълъг фюзелаж от този на Су-7У и повече гориво. Название на НАТО – Fitter-B. Су-17К Износен модел на Су-17 за Египет. Су-17М (Су-20) Първи по-масов модел с двигател Люлка АЛ-21Ф3, с два приемника за въздушно налягане, нов компютър за навигация и стрелба, запазва стария радар на СРД-5М на Су-7БМК и други подобрения. Влиза на въоръжение през 1973, произвеждан от 1972 до 1975 и изнасян за Полша, Египет и Сирия под означението Су-20. Название на НАТО – Fitter-C. Су-17М-28 Вариант за изпробване на ракети Х-28. Су-17МКГ Вариант за изпробване на ракети Х-25 и Х-29. Су-17Р (Су-20Р) Разузнавателен вариант. Износно означение Су-20Р. Су-17М2 Носът е удължен с 38 см, премахнат е един от по-малките радари и са монтирани лазерен далекомер Фон-1400, и прицелна авионика АСП-17 и ПБК-317. Снабден е също така с система за приземяване по уреди и гнездо за навигационен доплеров радар ДИСС-7. Приет на въоръжение през 1975, означение на НАТО – Fitter-D. Су-17М2Д (Су-22) Вариант за изпробване на по-мощен двигател Тумански Р-29, с който по-късно биват оборудвани самолетите МиГ-23. Заради по-голямата консумация на гориво самолетът е по-малко маневрен и има по-малък радиус на действие, и е предоставен само за износ под означението Су-22. Означение на НАТО – Fitter-F. Су-17УМ (Су-22У) Първи двуместен учебно-боеви вариант, подобен на Су-17М2, но с по-дълбок фюзелаж, по-малък резервоар и без оръдие. Запазва авиониката и въоръжението. Износният вариант с двигател Р-29 получава означението Су-22У. Означение на НАТО – Fitter-E. Су-17М3 (Су-22М3) Създан на основата на Су-17УМ, с нов доплеров радар, прицел, допълнителни резервоари и точки за ракети въздух-въздух. Най-многоброен вариант (близо 1000 бройки са произведени). Название на НАТО – Fitter-H. Су-17УМ3 (Су-22УМ3К) Учебно-боеви вариант с авиониката на Су-17М3. Единственият вариант на Су-17, способен да развива два пъти по-голяма скорост от тази на звука. Название на НАТО – Fitter-G. Су-17М4 (Су-22М4) Последен вариант на Су-17. Снабден с навигационна система Чайка, подобрена авионика, предупредителни системи „Сирена“, променен въздухозаборник, както и ново въоръжение. Произвеждан до 1990, название на НАТО – Fitter-K. Су-22М5 Руско-френски вариант с изцяло модернизирана кабина, система за управление и авионика. Лазерният прицел е премахнат и е инсталиран радар на Фазотрон или Thales Group.
Оператори {| class="wikitable" width=400px align=right |- |+ align=center style="background:#BFD7FF"| ''Военени оператори на Су-17, Су-20, и Су-22| align=center colspan=2 | |- ! width=50% | Тъмносин - в експлоатация ! width=50% | Тъмночервен - изведен от експлоатация
– 2 (Су-17) – 22 (Су-22) – неизвестен, възможно е да са извън употреба – 145 (Су-22М4) – 50 (Су-22М2) – 40 (Су-22М3) – 11 (Су-22М3, складирани) – 48 (Су-22М4К) – 30 (Су-22М4) – 60 (Су-22) – 22 (Су-17) – 26 (Су-17, складирани)
Бивши – 32 – 80
България – 18 Су-22М4 и 3 Су-22УМ, изтеглени от употреба през 2002
от ГДР – 48
– 21 Су-22М4 от Чехословакия – 40 Су-17
– 36 Су-22М4 от Чехословакия
В България Българските ВВС получават общо 18 Су-22М4 и 3 учебни Су-17УМ3. Су-22М4 са получени на три транша по шест машини, като първите шест самолета пристигат в разглобено състояние през лятото на 1984 г. Първият полет в българско небе и с български пилот е осъществен на 18 септември същата година с учебния вариант Су-17М3 от полковник Димитър Фотев.83 години от рождението на „Българинът Су-22“ Посетен на 1 януари 2026. Последните шест Су-22М4 (Су-17М4) са получени през 1988 г. Самолетите Су-22 постъпват на въоръжение в 26-и разузнавателен авиополк, базиран край Добрич, заменяйки разузнавателните МиГ-17. До 1989 г. (когато пристигат първите МиГ-29), Су-22 е смятан за най-модерния боен самолет в България. Той единствен може да нанесе удар срещу земни цели с 4000 кг управляемо и неуправляемо въоръжение на отдалечение до 560 км. Това може да стане и по навигационен способ, т.е. в програмиран автоматичен режим без участието на пилота. Кабинният отсек е широк и изключително ергономичен, с несравним комфорт за работата на летците, нетипичен за останалите съветски самолети на въоръжение в Българските ВВС. С помощта на бордното и окачваемото разузнавателно оборудване екипажите на тези забележителни по своята устойчивост и простота на управлението въздушни платформи добиват способности да разузнават радиотехническите средства на вероятните противници в дълбочина до 600 км, без да нарушават държавната граница.Димитър Недялков. Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война. София, 2025, ISBN 978-619-768-859-7, с. 371.
Характеристики Характеристики за Су-17 и вариантите му.В. Марковский, И. Приходченко. Истребитель-бомбардировщик Су-17. – М.: „Экспринт“, выпуск № 21, стр. 58
Технически характеристики на различните варианти на Су-17Су-17Су-17МСу-17М2Су-17М3Су-17М4 Размах на крилете, метриПри стреловидност 30°13,6813,6813,6813,6813,68При стреловидност 63°10,02510,02510,02510,02510,025 Площ на крилете, м²При стреловидност 30°38,4938,4938,4938,4938,49При стреловидност 63°34,4534,4534,4534,4534,45Дължина с приемник за въздушно налягане, м18,09718,72618,86819,02619,026Дължина на фюзелажа, м15,31515,34715,54715,57215,572Височина, м4,9624,8574,8575,1295,129Тегло на празен самолет, т9,9509,88010,44511,55012,161Максимално излетно тегло, т16,2718,1218,8219,6319,70Максимално тегло на въоръжение, т2,504,004,004,004,07Максимално тегло на горивото без допълнителни резервоари, т2,793,633,774,003,77Максимална скорост по земя, км/ч13501350135013501350Максимална скорост на височина, число на Мах2,12,12,12,11,7Максимална скорост при максимална излетна маса, км/ч350390390380360Скорост на кацане при максимално тегло, км/ч275290290280285Максимална скороподемност по земя, м/с210220220220230Практически таван, км16,3515,2015,4014,0015,20Максимална дължина на полета по права линия с доп. резервоари, км19302500250025002550Разстояние за излитане при максимално тегло, км1,251,501,501,601,50Пробег при кацане с използване на парашут, км0,700,850,850,901,10
Характеристики на Су-22М4:
Екипаж: 1 Дължина: 19,02 м Размах на крилете: 10,02/13,68 м Височина: 5,12 м Площ на крилете: 34,5/38,5 м²
Тегло – празен: 12 160 кг Нормално излетно тегло: 16 400 кг Макс. излетно тегло: 19 430 кг Количество гориво: 3770 кг
Двигател: Люлка АЛ-21Ф-3 (1x7800/11 200 кгс)
Макс. скорост на малка височина: 1400 км/ч Макс. скорост на голяма височина: Мах 1,7 (1860 км/ч) Скороподемност: 230 м/с Таван на полета: 14 200 м Макс. далечина на полета на малки височини: 1380 км Макс. далечина на полета на големи височини: 2300 км
Оперативен ресурс: 2000 летателни часа или 20 години
Въоръжение''': 2 оръдия НР-30 (по 80 снаряда на оръдие) 2 ракети въздух-въздух К-13, Р-60, Р-73 свободно падащи бомби, касетъчни бомби неуправляеми авиационни ракети (НАР) от 57 до 330 мм управляеми ракети въздух-земя Х-23, Х-25, Х-29, Х-58
Подобни самолети A-7 Corsair II А-10
Източници
Външни препратки
Официален сайт „Компания „Сухой“ Официален сайт „КнААПО“ Официален сайт „НАПО“ Официален сайт „ГСС“ Официален сайт „НПК Иркут“
Категория:Самолети с изменяема геометрия на крилото Категория:Съветски бомбардировачи Категория:Съветски щурмовици