Брод () е малък град в западната част на Северна Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).
География Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.
История Средновековие Село Брод е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен (1257-1277). С „нивите, с лозята, с водениците, с ливадите, с летовищата, със зимовищата, с броднините, с мостнините, с ловището за дивеч и риба, с тържището и с панаира, който става на 10 септември, и търга всяка неделя и с данъка от този търг, и с всичките им правдини и привилегии“ то е дарено на някогашния манастир „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие. В грамотота са посочени метохът, наречен на името на Богородичното посещение и границите на селото.
В Османската империя Църквата „Свети Никола“ до 1912 година е била бекташко теке, изградено в XIV век. В ΧΙΧ век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни. Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брод е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.
Всички жители Брод в началото на XX век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брод има 43 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище. Селото е център на сърбоманската активност в Поречието – област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия и Югославия След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 – Югославия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Брод е център на околия и община в Тетовски окръг.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929. Селото е обявено за град и по времето на Кралство Югославия е прекръстено на Южни Брод (Јужни Брод), а по-късно в Комунистическа Югославия – на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Боян Ивчинов от Радово е български кмет на Брод от 18 август 1941 година до 12 ноември 1941 година. След това кметове са Георги К. Симеонов от Дондуково (30 март 1942 - 18 юни 1942), Тимотей Ив. Пеев от Казанлък (22 юни 1942 - 7 юли 1943) и Георги Сл. Георгиев (12 юли 1943 - 9 септември 1943).
В Република Македония От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3740 жители.
Националност Всичко македонци 3725 албанци 0 турци 0 роми 3 власи 0 сърби 9 бошняци 1 други 9 В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява църквата „Свети Никола“. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местността Пешна край Брод.
Личности Родени в Брод Максим Хр. Александров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, средно образование, 14 воденска дружина Михаил Йосифов (Михаило Јосифовић), сръбски революционер Симеон Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46 и на Иван Наумов Алябака,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53 македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Алексо Стефанов
Починали в Брод Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
Вижте също Списък на градовете в Северна Македония
Бележки