Лабунища (произнасяно в региона Лабунишча, ; ) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име *Лабун, което има романски произход от *Albōn.
В Османската империя
Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Лабунища.
Мехмед Али паша джамия в Горно Лабунища е от 1794 година.
В XIX век Лабунища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век. През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.
Според Васил Кънчов в 90-те години Лабунища има 76 къщи екзархисти, 20 къщи патриаршисти и 120 къщи арнаути. Населението на Лабунища заедно с това на съседните Боровец и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лабунища има 660 жители българи християни и 800 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабунишча е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 222 къщи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лабунища има 128 българи екзархисти и 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище. Заради стабилната сърбоманска партия в Лабунища селото е наричано Мала Шумадия.
В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 92 къщи с 566 души българи-християни и 196 къщи българи-мухамедани. Българите са разделени на екзархисти и патриаршисти, „които минават за сърби“. За поминъка на местните жители той пише:
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168-169 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168-169.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Лабунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лабунища има 1868 жители и е център на община в Стушка околия на Охридски окръг, в която влизат и Боровец и Подгорци.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 56.
В 1967 година е изградена долната Али паша джамия. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1977 г. и осветена в 1979 година от митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски.
Според преброяването от 2002 година селото има 5936 жители.
Днес работи училище на албански и така наречения македонски език, наречено „Мурат Лабунищи“.
Години Северномакедонци Албанци Турци Роми Власи Сърби Бошняци Останали Общо 1948 — — — — — — — — 2272 1953 1322 733 407 0 8 4 — 12 2.486 1961 1687 372 596 — — 4 — 70 2729 1971 2.397 865 297 0 — 1 — 51 3.611 1981 4.199 220 82 0 0 0 — 143 4644 1991 791 961 569 0 0 1 — 3339 5661 1994 1228 1799 1816 0 0 2 — 1056 5901 2002 371 4288 879 3 1 1 31 362 5936
Майчин език Общо Процент македонска литературна норма 4872 82,0% албански 925 15,5% турски 78 1,3% други 61 0,8%
До 2004 година Лабунища е център на самостоятелна община.
Личности Родени в Лабунища Ангелко Кръстич (1871 – 1952), македонски сърбоманин, сръбски писател, автор на „Траян“, роман за живота на „южносърбиянците“ Георги Цветков – Дримколски (Джордже Цветкович, 1860 – 1905), сърбомански четнически войвода Димитър Трифонов, български революционер Илия Илич (1879 – 1942), сръбски герой от Първата световна война Менил Велиоски (р. 2001), певец Милисав Антониевич – Дримколски (1913 – 2001), македонски сърбоманин, сръбски писател Мурат Лабунищи (1909 – 1946), албански революционер Никола А. Анджелкович (20 май 1902 – след 1944), сръбски четнически командир Стоян Гюрчинов (? – 1927), български духовник и революционер Стоян Кръстев (1850 – 1890), сърбомански свещеник
Свързани с Лабунища Нола Исмайлоска-Старова (р. 1985), северномакедонски политик
Бележки
Категория:Села в община Струга