Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.
Суфизмът или тасаууф (, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения. Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.
Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“ или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр) и аскетизма.
Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.
Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274 В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.
Литература James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2 Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8 Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4. Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.
Източници
Външни препратки
Alan Godlas, Sufism’s Many Paths Yahya M. Michot: Islamic Spirituality ; Hartford Seminary Seyyed Hossein Nasr, Mystical philosophy in Islam, in: Routledge Encyclopedia of Philosophy M. Vaziri, Bibliographie: Islamische Philosophie und Mystizismus Microsoft Word-Dokument Nimet Seker, Jüdische und islamische Mystik: Auf dem Sufi-Pfad in jüdischem Gewand International Association of Sufism Sufi Live
Категория:Либерални и прогресивни движения в исляма