Биджево или Биджово (; ) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено в централната част на Стружкото поле.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Биждани – жителско име със суфикс -jane от *Bydjane, производно от селищното име Быжда, притежателно прилагателно със суфикс -jā (женски под по вьсь „село“) от личното име *Bydъ, запазено в българското фамилно име Бидев, съкратено от композитум подобно на полското Byd-goszcz.
Според Йордан Заимов етимологията на името е от местното име *Бижд, *Бижда (вьсь), прилагателно от личното име "Биде, *Бидо, съкратено от личното име *Пребид, *Всебид с втора част от диалектното бидам, „бъда“. Сравними са местните имена Бидина ливада при Добърчин, Свогенско, Бидьово при Шахин, Ксантийско. От същия произход са селищните имена Пребъдище, Воденско, Сбъжди, Охридско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.
Средновековие Селото е споменато в 1335 година в грамота на Стефан Душан като оу Бижданехъ: оу Прѣспѣ двѣ ловишти, оу Бижданехъ половиноу водѣницє.
В Османската империя В XIX век Биджево е село в Охридска каза на Османската империя. В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 31 лица (мъже) в Биджево са данъкоплатци, като един от тях е от най-висока категория, 20 - от средна категория, а 10 - от най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 26.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бичово (Bitchovo) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 68 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биджово (Бижоо) има 66 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бижево е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 9 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Биджово (Bidjovo) има 72 българи екзархисти.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Ристо Стоян, а за членове на управлението - Спиро Неде и Митан Димо.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 261.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Биджово има 104 жители и е част от Драславишка община в Стружка околия на Охридски окръг.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 56.
Според преброяването от 2002 година селото има 546 жители.
Националност Всичко северномакедонци 118 албанци 421 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 7
Църквата в селото е „Възнесение Христово“ („Свети Спас“).
Личности Родени в Биджево Артим Положани (р. 1982), футболист от Северна Македония
Бележки
Категория:Села в община Струга