Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Биография Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903 – 1955).Емил Басат, „Преводът – лица и маски“, „Панорама“, 2010, стр. 201 Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив.

Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в разни естрадни и джазови формации към Концертната дирекция и Бюро „Естрада“,Емил Басат, Цит. съч., стр. 209, включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“, 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценограф проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965 – 1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен.

Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“„Шегите на Април“, в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975 г. по свои стихове и музика, изпълнена от квартета „Фокус“ на Симеон Щерев. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.

През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между световните войни.

Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. Радиотеатърът на БНР представя по Програма „Орфей“ неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел през 1976 г.„Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976 г. Изнася лекции върху немската литература и изкуството на художествения превод в София, Русе,Красимира Василева, „Елиас Канети – той рисува с думи“, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984 г.Огнян Стамболиев, „Преводът е мост между две култури“, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984 г. Пловдив.Емил Стоянов, „Чрез своята езикова стихия“, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987 г.Илиян Александров, „Културното послание на преводача“, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989 г. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.Венцеслав Константинов, LiterNet 2001 – 2009, Посетен на 13 февруари 2010 г. През 1989 – 1991 г. изнася, заедно с актьора Иван Андонов, по Програма „Знание“ на БНР 2 поредици лекции – „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“.

През 1991 – 1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)Deutscher Akademischer Austauschdienst.Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.Hans Mühlethaler – Dürrenmatt für Bulgarien, Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992

През 1993 – 1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.Maureen Hegarty, Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus, The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993 Занимава се с компютърно програмиране.

Венцеслав Константинов живее в София и в родопското село Солища̀, община Смолян. Женен е за американистката проф. Албена Бакрачева от 1989 г. Има 3 дъщери – Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).

Творчество Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания (по програма „Знание“ на БНР) върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.Доротея Монова, „Място на действието – човешката душа“, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988 г.Стефан Тодоров, „Магията на превода“, в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990 г.

Негови афоризми са преведени на испански. Преводите му се съдържат в 80 книги.

Библиография Вижте Библиография

Книги

Поезия „Невидимите сигурни неща“. Стихове . Издателско ателие „Аб“, 2013 г., 32 с. (ISBN 978-954-737-903-9); „Литературен клуб“, 2013 г.

Проза „Подковаване на скакалец“. Роман в спомени . „Изток-Запад“, 2017, 318 с. (ISBN 978-619-152-983-4)Силвия Чолева, „Ясните очертания на живота“, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, БНР, 27 април 2017 г.Росица Чернокожева, „Разказвайки себе си“, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, kultura.bg, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2017 г.

Есеистика „Писатели за творчеството“. „Литернет“, 2004 – 2005 (ISBN 954-304-141-5); „ЛИК“, 2007 г., 276 с. (ISBN 978-954-607-739-4) „Флейтата на съня“. Литературни етюди . „Сиела“, 2010 г., 288 с. (ISBN 978-954-28-0784-1); „Литературен клуб“, 2013 г. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“. 50 приключения с привидността. Есета . „Сиела“, 2011, 148 с. (ISBN 978-954-28-0966-1); „Литературен клуб“, 2013 г. „Немски литературни простори“. Есета . „Изток-Запад“, 2014 г., 176 с. (ISBN 978-619-152-435-8) „От Танхойзер до Шумахер“. Есета . „Изток-Запад“, 2016 г., 128 с. (ISBN 978-619-152-777-9)

Афоризми „Тайният живот на дъжда“. Афоризми . „Сиела“, 2012 г., 278 с. (ISBN 978-954-28-1095-7); „Литературен клуб“, 2013 г. „Смехът на совата“. Афоризми . Издателско ателие „Аб“, 2014 г., 230 с. (ISBN 978-954-737-929-9); „Литературен клуб“, 2016 г. „Котката на Сократ“. Афоризми . „Колибри“, 2018 г., 196 с. (ISBN 978-619-02-0280-6)

Антологии „Австрийски разказвачи“. „Народна култура“, 1981 г. „До границата на виреене“. 10 немски разказвачи от ХХ век. „БЗНС“, 1983 г. „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. „Профиздат“, 1989 г. „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. „Литернет“, 2004 – 2008 (ISBN 954-304-087-7) „Сън с флейта“. Антология на немския разказ от XX век. „Литернет“, 2006 – 2009 (ISBN 954-304-270-5;978-954-304-270-8) „Немски есета и студии от XX век“. „Литернет“, 2009 (ISBN 978-954-304-349-1) „Мечтая тъй нежно за теб“. Немска любовна лирика от XII до XX век . Електронна публикация, 2008 г. „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“. Антология на Венцеслав Константинов . „Сиела“, 2012 г., 392 с. (ISBN 978-954-28-1192-3) „66 съвременни немски поети“. Антология на Венцеслав Константинов . МД „Елиас Канети“, 2018 г., 628 с. (ISBN 978-954-2992-38-7)

Съставителства Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967 г. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968 г. Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979 г. Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979 г. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981 г. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982 г. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982 г. Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983 г. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983 г. Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983 г. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984 г. Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985 г. Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985 г. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986 г. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986 г. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987 г. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988 г. Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988 – 1989 г. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009 г. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010 г. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012 г.

Награди 1993 г.: Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура, Виена 2006 г.: Награда на Съюза на преводачите в България – „за цялостна преводаческа и научна дейност“ 2013 г.: Награда на София за литература – за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“Александър Кръстев, „Венцеслав Константинов с Наградата на София за литература“, azcheta.com, 12 септември 2013 г.

Преводи Автор е на над 90 превода.

Вижте също Пълна библиография

Източници

Външни препратки

Венцеслав Константинов в LiterNet Венцеслав Константинов в Литературен клуб

От и за Венцеслав Константинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Произведения на Венцеслав Константинов в „Goodreads“ Literatur von und über Wenzeslaw Konstantinow im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Wenzeslaw Konstantinow Personensuche

Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български литературни критици Категория:Преводачи от немски език Категория:Български реставратори Категория:Български преводачи Категория:Български филолози Категория:Български германисти Категория:Български мемоаристи Категория:Български драматурзи Категория:Български романисти Категория:Български афористи Категория:Български есеисти Категория:Български поети Категория:Родени в София