Тюркските езици представляват езиково семейство, включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашки, халаджки, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са: турският – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток; азербайджанският – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия; узбекският – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай; казахският – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия; уйгурският – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан; туркменският – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан; татарският – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан; киргизкият – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай; башкирският – 2,2 милиона, в европейска Русия; чувашкият – 1,8 милиона, в европейска Русия; кашкайският – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски, тюрко-аварски и прабългарски език, биват причислени към огурската група.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.
Сравнение на някои общи понятия българскипратюркскитурскиазербайджанскитуркменскитатарскиказахскиузбекскиуйгурскичувашкимайка *ana anne/ana ana ene ana ана ана ана анненос *burun burun burun burun burın мұрың бурун бурун -ръка *qol kol qol qol qol қол қўл кол -път *jo:l yol jol ýol jol жол ѝўл ёл çулдебел *semir2 semiz semiz simyz semiz семіз семиз самăрземя *torpaq toprak torpaq topraq tupraq топырақ тўпроқ тупрақ тăпракръв *qian kan qan gan qan қан қол қан юнпепел *kül kül kül köl kül күл қўл қөл кĕлвода *sıb su su suw sıw су сув су шывбял *aq ak ağ ak aq ақ оқ ақ -черен *qara kara qara garä qara қара қора қара хурачервен *qır2ıl kızıl qızıl gyzyl qızıl қызыл қизил қизил хĕрлĕсин/небе *kö:k gök göy gök kük көк кўк көк кăвак
Географска класификация Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак : Югозападни – Огузки тюркски Западноогузска група: турски, гагаузки и азербайджански Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски) Северозападни – Кипчакски тюркски Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски. Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: татарски и башкирски. Сибирските татарски езики (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език. Югоизточни – Карлукски езици Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, яркандски, хотански, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др. Североизточни – Сибирски тюркски Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи: Саянска тюркска група – тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас); Енисейска тюркска груха – хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил; Чулимска тюркска група – диалекти като кюерик; Алтайска тюркска група – алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит Огурски тюркски чувашки език прабългарски език Халаджки език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли, нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици: Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и прабългарски думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) – görmek (виждам). Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] в останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу. Огузките езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал). Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).
Вижте също Класификация на тюркските езици според Етнолог