Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.
Биография Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, Пловдивско.
Руско-турска война (1877 – 1878) Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X Опълченска дружина.
Офицер в Румелийската милиция През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V Казанлъшка дружина от Ямболския отряд.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 32
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.* Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 135
Войни за национално обединение След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк. През 1887 г. е назначен на служба в 1-ва пехотна бригада, след което служи във Военното министерство и на 15 февруари 1900 г. е уволнен от службаРуменин, с. 219.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6-а дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913 е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.
Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.
В негова чест през 1934 година видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала. Подобен бюст-паметник (1936 г., скулптор Янко ПавловКирилова, Христина. Защитата на Видин през Втората световна война 1913, Македонски преглед, година XXXVII, 2014, кн. 2, с. 114 – 115 – Паметникът първоначално се намира в Градската градина, а през 1958 г. е преместен край СОУ „Цар Симеон Велики“.) има и в парк „Рова“ във Видин, зад СОУ „Цар Симеон Велики“.
Военни звания Младши унтерофицер (1877) Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Капитан (2 март 1884) Майор (1 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (14 февруари 1900)
Награди Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас Орден „Св. Александър“ II, III и IV ст.
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 97 , с. 139
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български опълченци Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Почетни граждани на Видин Категория:Родени в Съединение Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища