Кленоец или книжовно Кленовец (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).
История В XIX век Кленоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кленовец (Klénovetz) е посочено като село с 34 домакинства със 132 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кленоец и Душегубица (Горна и Долна) живеят 580 българи-християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кленоец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кленовец има 160 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кленовец:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 34 22 25 0 25 63 119 182
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кленовец като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на Втората световна война, след разгрома на Югославия през пролетта на 1941 година, селото е включено в превърнатата в италиански протекторат Албания, окупирана през есента на 1943 година от Германия. През есента на същата година Кленоец е нападнато от албански балистки банди и е разграбено. Според някои източници 50 местни жители, включително жени и деца са убити. Други бягат в администрираните от българските власти части на Вардарска Македония.Кочанков, Николай. От надежда към покруса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944, София 2007, с. 179.
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Кленоец Злате Тренески (1916 – 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ Мисайло Данилов Аврамов (1871 - след 1947), български революционер, деец на ВМОРО Мишко Деянов Горев или Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО Наум Дамянов, български революционер, деец на ВМОРО Спиро Стоянов Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО, действа в областта Копачка Стоян Милошев, български революционер, деец на ВМОРО, районен началник на Горна Копачка, ранен по време на Илинденско-Преображенското въстание на 21 юли в сражението при село Извор
Починали в Кленоец Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
Категория:Села в община Кичево