Ретровирусите (Retroviridae) са вируси, при които молекулата, носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК. Този тип вируси вкарва копие от своя РНК геном в ДНК на клетката приемник, като променя генома на клетката. След като навлезе в цитоплазмата на клетката приемник, вирусът използва собствен ензим, наречен обратна транскриптаза, за да произвежда ДНК от РНК генома си, което е обратния процес на транскрипцията, от там и името на ензима. Новата ДНК се слива с генома на клетката чрез ензим наречен интеграза и на този етап ретровирусната ДНК се причислява към провирусите. Клетката приемник третира вируснаната ДНК като част от своя геном, трнаскрибира я и транслира като собствена ДНК и синтезира протеините нужни за синтеза на нови копия от вируса.
История Най-известният ретровирус е човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ), който се посочва като причинителя на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Известните при човека ретровируси са вирусите HTLV, към които се причисляват и двата вируса HIV-1, известен също така и с името HTLV-III, и HIV-2 – наричан още HTLV-IV.
Преносът на информация от РНК към ДНК противоречи на така наречената централна догма в биологията, според която информацията в клетките се предава само от ДНК към РНК, която от своя страна я предава на протеините.
Заразяване Когато вирусът заразява клетката, той инжектира в нея освен РНК също така и няколко молекули ензим, наречен обратна транскриптаза, който изгражда молекула ДНК от РНК.
Тази верига ДНК прониква в генома на приемната клетка, където навлиза в едно различно по продължителност състояние на покой.
Класификация Подсемейство Orthoretrovirinae Род Alpharetrovirus Род Betaretrovirus Род Gammaretrovirus Род Deltaretrovirus Род Epsilonretrovirus Род Lentivirus Подсемейство Spumaretrovirinae Род Spumavirus
Бележки
Външни препратки Репликация на ДНК – общи особености и основни типове
Категория:ХИВ/СПИН