Пласница (), е село в Северна Македония, център на община Пласница.
География Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.
История
Църквата „Свети Никола“ в Пласница е от 1484 година.
Според „Кичево в миналото си и сега“ Пласница е българско село, потурчено след XVI век.
В XIX век Пласница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители българи.
През 1868 година хлебарят (фурунджия) от Плазница Георгие Дамянов е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пласница живеят 200 българи-християни, 650 българи мохамедани и 80 цигани. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пласница има 150 помашки къщи. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пласница е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 16 22 5 0 5 47 47 94
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Пласница е част от Ижишка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 1202 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.
Националност Всичко северномакедонци 2 албанци 7 турци 2250 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 29
Турците в Пласница са торбеши с турско национално съзнание.
Личности Родени в Пласница Алия Ибраим (Алия Абраимов), български революционер, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов Урош Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10 Мейдан Асанов Насуфов († 15 март 1918 г., местна военна болница, Пловдив; погребан в Пловдив), български военен, редник в 5-и тежък артилерийски полкДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 34, 35
Бележки
Категория:Села в община Пласница