Долно Строгомище (; , Дрогомища е Вогъл) е село в западната част на Северна Македония, в Община Кичево.
География Разположено е в областта Горно Кичево.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji, старобългарското *Стрѣгомишти от личното име *Стрѣгомъ, сравнимо с чешкото лично име Strěhom, полското Strzegom, съкратено от *Стрѣго-миръ.
В Османската империя Според „Кичево в миналото си и сега“ Долна-Стрѣгомища е българско село, потурчено след XVI век.
Според османски документи, през 1747-1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище, които завладели пасищата на Букойчани.Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
В XIX век Долно Строгомище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Остроголища (Долно и Горно) (Ostrogolischta) е посочено като село със 150 домакинства с 400 жители мюсюлмани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долна Стрегомища има 165 жители българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Стрегомища е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долно Стрегомище като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година Долно Строгомище има 698 жители.
Националност Всичко македонци 0 албанци 692 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 5
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки
Категория:Села в община Кичево