Орланци () е село в Северна Македония, община Кичево.
География Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.
История
В XIX век Орланци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1872 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Орланци (Orlantzi) е посочено като село с 48 домакинства със 184 жители българи.
През 1868 година жители на Орланци са спомоществуватели за осем екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански. Това са: поп Кръсто Стефанов, Трайко Богоев, Иван Богданов – симитчия, Раде Силянов – касапин, братя Петрови, Михаил Алексов – за сина му Сава, Риста Стоянович – за сина му и Кръста Здравков – бояджия.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Орланци живеят 640 българи християни. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Орланци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Орланце има 36 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орланци има 800 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Орланци:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 98 170 153 42 195 181 242 423
При избухването на Балканската война един човек от Орланци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Орланци е център на община от пет села в Кичевка околия на Битолски окръг и има 610 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Орланци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Църквата „Света Неделя“, изградена на основи на по-стара църква от 1938/39 година, е осветена на 7 август 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Втората световна война, Орланци е част от община Челопеци и през 1942 – 1943 година в него функционира читалище „Георги Сугарев“.Централен държавенархив, ф. 264К, оп. 2, а.е. 6935 (Читалище "Георги Сугарев" - с. Орланци, общ. Челопеци, Бродска ок.).
Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
Родени в Орланци Везира Спасе, българка, православна, арестувана през 1903 година, обвинена в „помагане на българските разбойници с подготвяне на фишеци и укриване“, осъдена от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистирана с общата амнистия от 12 април 1904 година Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит Кръстьо Стефанов (? – 1911), български духовник Методия Белев (1892 – 1972), ученик в Солунската гимназия, атентатор на ВМРО Насте Печурков (1885 – 1903), български революционер Петър Белев (1821 – 3 декември 1894), български революционер Йоше Белев(ски) и синът му Санде Белев, убити в юни 1907 година от сърбомани Силян, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лириДебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2. Трайко Митров Йованов – Копоран чауш, деец на ВМОРО, минал в 1904 година на сръбска страна, участвал в сражението при Челопек в 1905 година
Свързани с Орланци Ставра Тръпкович (1874 – ?), политик от Кралство Югославия, по произход от Орланци
Бележки
Категория:Села в община Кичево