Никола Илиев Рибаров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война, български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914 – 1918).
Биография Никола Рибаров е роден на 1 май 1859 г. Постъпва на военна служба на 8 април 1878 г. като войник от първия набор на българското опълчение. През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 2-ри випуск, на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във Видинския укрепен пункт. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик и служи в Силистренска № 24 пеша дружина.
Сръбско-българска война (1885) По време на Сръбско-българската война (1885) е завеждащ домакинството в 5-и пехотен дунавски полк, организира прехвърлянето на войските към Сливница и се сражава при Пирот в състава на пионерната дружина. Произведен е в чин капитан на 24 март 1886 г. През есента на 1886 г. е назначен за ротен командир в 23-та пехотна Казанлъшка дружина. Служи в 23-ти пехотен Шипченски полк, след неговото формиране на 10 януари 1889 г. Произведен е в чин майор през 1890 г. Произведен е в чин подполковник през 1894 г. Назначен за командир на дружина в Пионерната бригада в София. Произведен е в чин полковник на 2 май 1902 г. Последователно командва 5-и Дунавски, 10-и Родопски и 4-ти Плевенски пехотни полкове. През 1904 г. е назначен за командир на 3-ти Бдински пехотен полк. През 1907 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия в Ямбол.
Балкански войни (1912 – 1913) По време на Балканската война (1912 – 1913) командва 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия (29-и Ямболски и 32-ри Загорски пехотни полкове) се сражава срещу турците при Бос-Тепе, Мураджилер, Мурачлъ, Кайпа, Таушан-Куруджукьой, при превземането на форта Илери Табия на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912 г.) и при превземането на Одринската крепост в боевете за укрепленията Сапунджилар, Пачиджилар и фортовете Илдъз-Табия и Каик-Табия (12 – 13 март 1913 г.). През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гръцките дивизии при река Галик, на Кукушката позиция (19 – 21 юни 1913 г.), при Демир Хисар, Рупелското дефиле, Петрич и Градешница (8 – 14 юли 1913 г.) През 1914 г. е назначен за началник на 3-та пехотна Балканска дивизия.
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1914 – 1918) през есента на 1915 г., полковете на неговата дивизия се сражават срещу сърбите при Крива Паланка, Страцин, Скопие, Суха Река, Дренова глава, Кукавица планина, Призрен, Прищина и Дяково. През 1916 г., по време на настъплението срещу Лерин и Чеган (17 – 27 август 1916 г.), 3-та Балканска дивизия настъпва срещу сръбските и френските позиции в Мъгленската котловина и води боеве при Сброско, Пожарско, Ковил, Пожарски рид, Баховски рид, Мала рупа. Произведен е в чин генерал-лейтенант на 20 май 1917 г. 3-та Балканска дивизия остава на позиция по върховете на Нидже и Кожух до края на войната през 1918 г. След края на войната е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия. През 1919 г. излиза в запаса.
От 5 август 1920 г. е прехвърлен на щат в опълчението. Уволнен е от действителна военна служба на 28 април 1921 г. Умира на 5 февруари 1927 г. в София.
Семейство Баща му се казва Илия Стоянов (търговец – ангросист), а майка му е гъркинята Киракица. Има седем братя и сестри – Иван, Парашкев, Юрдан, Стефан, Тодорица, Милана и Мария. Никола Рибаров е женен за Маргьола Касабова и има двама сина и дъщеря: Диаманд – инженер, Илия – лекар в Париж и дъщеря Мара.
Военни звания Подпоручик (30 август 1880) Поручик (30 август 1883) Капитан (24 март 1886) Майор (2 август 1890) Подполковник (1894) Полковник (2 май 1902) Генерал-майор (1 януари 1914) Генерал-лейтенант (20 май 1917)
Награди Военен орден „За храброст“ II и III степен 2 клас Орден Св. Александър III степен с мечове по средата, V степен без мечове Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 152 Златев, Л. и Х. Лебикян. Родови корени на Иван Хаджииванов, общественик и деен ръководител за освобождението на Добруджа. Русе, 2005, стр. 40 Румен Манов, Приказка за България. София, 2014., ISBN 978-954-8972-05-5
Външни препратки * ген. Никола Рибаров в родословното дърво на фамилия Хаджииванови
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Македонски фронт през Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив