Ягол (; ) е село в Северна Македония, община Кичево.
География Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История
Според „Кичево в миналото си и сега“ Ягол е заселено от арнаути дошли от Полога в XVIII век.
Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ягол е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 15 27 31 13 44 26 36 62
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.
Националност Всичко македонци 4 албанци 399 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 3
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Личности Родени в Ягол Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лириДебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2. Михаил Янев Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г. Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина
Бележки
Категория:Села в община Кичево