Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, е сред най-важните граждански свободи.

Изразява се в свободата на всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно.

Едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на словото, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на словото е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.

История Идеята за свобода на словото търпи пълноценно развитие едва в Новото време.

Една от най-старите, но рудиментарни формулировки на идеята се открива в обръщението на Сократ към журито, което го осъжда на смърт по време на започналия срещу него съдебен процес, така както е предадено в Платоновата „Апология“. Едно от обвиненията срещу Сократ е, че проповядва на младите против боговете. В „Апология“, където е предадена защитната реч на Сократ, се съдържа пасаж, в който съденият философ заявява, че предпочита да се кланя на боговете, против които уж проповядвал, отколкото да се съгласи да бъде оневинен на цената да не може вече да следва философските си търсения в тази насока:

Приетата едва през 1215 г. Магна харта не съдържа концепцията за свобода на словото.

В своята публикувана през 1516 г. книга „Образованието на християнския принц“ богословът и философ Еразъм Ротердамски обсъжда отминалите времена, когато според него мерилото на тираните за това кое е престъпление била вредата, която извършеното деяние нанасяло на техните собствени интереси. В този пасаж Еразъм твърди, че дори римските императори езичници Адриан и Нерон не обръщали много внимание на обвинения в мърморене или твърде свободно говорене против принц или зловреден съдия. Той обобщава това с думите: „В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“. Сетне Еразъм обяснява, че тъкмо принцът трябва да е този, който най-леко прощава обидата, тъй като отмъщението е знак за слабост и подъл дух, което е неподходящо за един принц, чийто дух трябва да бъде извисен и великодушенErasmus (1990), стр. 268. Макар и бегло спомената, идеята за „свободен език“, т.е. за това човек да бъде свободен да говори, та дори срещу владетеля, е в синхрон с личната философия на Еразъм, който живеел като независим мислител и непрестанно се стремял да избягва действия или формални обвързаности (държавни, академични, религиозни), които биха могли да ограничат свободата на мисълта му или на литературното му творчество.

Ограничения Все пак на свободата на словото се поставят някои законови ограничения като държавен контрол върху раздаването на телевизионни и радиочестоти, както и ограничения от морален характер, за защита на националната сигурност и др. Необходимите ограничения на свободата на словото в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл. 10, т. 2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „... доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

Данни за свободата на словото по света България е на последно място по свобода на словото в ЕС през 2019 г.. През 2019 година тя е на 111-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на „Репортери без граници“.

През 2025 година България е на 70-то място в класацията на "Репортери без граници", с 11 места надолу, в сравнение с 2024 г.

Вижте също Цензура на интернет Свободно съдържание Свобода на пресата Свобода на мисълта Карикатурен скандал Медийна прозрачност Авторско право Copyleft

Бележки

Източници

Erasmus, D., & Rummel, E. (1990). The Erasmus reader. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-6806-5

България изпадна в предпоследната група по свобода на словото, Capital.bg, 26 април 2017 Има ли свобода на словото в България, BGonAir, 20 април 2016 България 113-а по свобода на словото, настигаме Замбия, OffNews.bg, 20 април 2016 Боян Бойчев, За (Не)свободата на словото, Дума, бр. 87, 5 май 2017

Външни препратки Европейска конвенция за правата на човека История на свободата на словото и печата Индекс за свобода на медиите , изготвен от Репортери без граници John Durret, Free Speech Hosting Companies, 29 March 2012 David Smith and Luc Torres, Timeline: a history of free speech, Guardian, 5 February 2006 Article19, международна организация, работеща за свободата на словото в рамките на МПГПП Free Speech Debate Banned Magazine, the journal of censorship and secrecy. Free Speech Internet Television International Freedom of Expression Exchange Index on Censorship irrepressible.info – Amnesty International's campaign against internet repression Organization of American States – Special Rapporteur Original Meaning of Freedom of Speech (U.S.A)

Категория:Политическа терминология Категория:Конституционно право Категория:Цензура Категория:Либерализъм