Крапа () е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География Селото се намира в областта Поречие високо в югозападните склонове на Даутица.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Карапа, с 54 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Крапа административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Крапа (Krapa) е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза с 48 домакинства и 233 жители българи и втори път като част от Кичевска каза с 37 домакинства и 145 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крапа е населявано от 600 жители, всички българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крапа е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 65 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Крапа има 50 български къщи.
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крапа има 82 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крапа има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Крапа като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 69 жители македонци.
В селото има манастирска църква „Успение Богородично“ („Света Богородица“), изградена на мястото на стара църква в 1960 година и осветена на 24 юли 1977 година от епископ Горазд Тивериополски, администратор на Охридско-Битолската епархия. Главната селска църква е „Свети Никола“. Църквата в селото е „Възнесение Христово“ („Свети Спас“).
Личности Родени в Крапа Данил Стоянов (? – 1944), сръбски войвода в 1911 година Иван Янков (1859 – 1940), български опълченец Тасе Конев (1872 – 1916), свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година Тренко Руянов Крапянин (1870 – 1910), сърбомански войвода, ренегат от ВМОК и ВМОРО
Починали в Крапа Андрей Маджарчето (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година Васил Димитров Говедаров (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 12 Георги Ацев (1884 – 1906), български революционер Колю Комитката (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година
Бележки
Категория:Села в община Брод