Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад, в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.
Това е една от най-старите потвърдени азбуки. Произлиза от египетските йероглифи.Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23. Става една от най-използваните писмени системи, разпространявана от финикийските търговци из Средиземноморието, където се развива и се асимилира от други култури. От финикийската азбука се заражда гръцката азбука.
Възникване Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците били търговски народ и въвеждането на позвукова писменост е улеснило общуването с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос, заради сходства във формите на букви от финкийския абджад и знаци от Библоската писменост, използвана в града преди това.
Разпространение
Разселването на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море разпространява писмеността и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).
Особености Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звуци от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсват знаци за гласните. Посоката на писане е от дясно наляво, редовете се изписват от горе надолу. Както при повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.
Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са заимствани от финикийската.
+ Буквите от финикийската писменост Буква Произношение Наименование Значение
/ʔ/ 'алеф бик
/b/ бет къща, дом
/g/ гимел камила
/d/ далет врата
/h/ хе прозорец
/w/ вав кука
/z/ заин оръжие
/h/ хет стена
/t/ тет неизяснено
/j/ йод ръка
/k/ каф длан
/l/ ламед остен (гега)
/m/ мем вода
/n/ нун змия
/s/ самек опора, стълб
/ʕ/ 'айн око
/p/ пе уста
/s/ сан папирус (растение)
/q/ коф ухо на игла
/r/ реш глава
/s/ син зъб
/t/ тав кръст, знак
Значение От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни“ писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да се каже, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.
В Уникод областта от U+10900 до U+1091F е запазена за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.
Източници
Библиография Omniglot, Phoenician Phoenicia.org, Phoenician Alphabet Уникод (2009), Phoenician
Категория:Документални паметници на света