Христо Костакиев Паков (Христофор Константинов Паков) е български офицер (генерал-майор).
Биография
Христо Паков е роден на 15 август 1859 г. в Плевен. На 10 май 1879 г. завършва в първия випуск на военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През пролетта на 1885 г. назрява конфликт между руските и българските офицери във връзка с производството на последните в по-горен чин и назначаването им за командири на други по-висши длъжности. По отношение на проблема Паков заема най-остра позиция и след разследването на предизвикания от него скандал на 11 август 1885 г. той подава оставка (преминава в запаса). На 11 септември е зачислен в 6-и пехотен търновски полк и е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 4-та дружина от 6-и пехотен търновски полк.Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 476
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) с дружината си участва в овладяването на Драгоманския проход на 10 ноември и височината Остра чука. Начело е на нощната атака проведена на 10 срещу 11 ноември при с. Драгоил, като дружината му успява да плени 80 офицери и войници.Димитров, стр. 166 За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. От 5 септември 1886 г. до 14 април 1887 г. е в запасРуменин, с. 10. Емигрира първоначално в Румъния, а после в Русия и служи в руската армия. През 1890 г. завършва Александровската юридическа военна академия в Русия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк.
Служи в 11-и пехотен сливенски полк, 8-а пехотна дружина и 7-и пехотен полк.
През 1936 г. е произведен в чин генерал-майор.
Генррал-майор Хорсто Паков умира на 8 февруари 1941 г. и е погребан в Централните софийски гробищаСофия помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 25.
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор Подполковник (18 май 1893) Полковник Генерал-майор (1936)
Награди Орден „За храброст“ III степен и IV степен
Библиография Паков, Х., Действията на 6. пех. търновски полк през време на Сръбско-българската война в 1885, сп. Военен журнал, кн. 3, 1908 г.
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Родени в Плевен Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен