Просек () е средновековен укрепен град на река Вардар, разположена край град Демир Капия в Северна Македония. По време на Втората българска държава е играл важна роля, тъй като контролирал пътя минаващ през долината на реката и се намирал в област, върху която се стремели да установят контрол Българското царство, Византия и Сръбското кралство.
Местоположение
Крепостната система е разположена по средното течение на Вардар, в северния край на Демиркапийската клисура - 10-километров пролом, който започва от Демир капия и завършва при Удово. Северният му край, наречен Просек, е най-тесен. На това място Вардар прорязва варовиковите скали на планинската верига Кръставац с височина до 220 m. Скалите се спускат отвесно към реката, неоставяйки място за път. Пътят в стари време е прорязан странично в скалите на десния бряг. Крепостите в Просек са охранявали и пътеките през хълмовете от двете страни на пролома. В този район все още лежат останки от дълги каменни стени и няколко крепости, които са защитавали планинските проходи.
История Античност Поради изключителното си стратегическо положение Просек е обитаван от праисторически времена. В ранната античност пеонските владетели построяват тук силни гранични крепости, за да се защитават от съперничещата им Македония. През римско време селището Стене (Stenae) прераства в град, разположен в равнината при устието на Бошава във Вардар, точно преди входа на Просек. Икономическата основа за неговия просперитет е рудодобивът: добив и обработка на желязо и мед, както и промиването на злато в Дошница.
През Късната античност населението се оттегля на другия бряг на Вардар, на високата скала Марков град. Стене загива икономически и Просек придобива ясно изразен военен характер: няколко крепости и каменни прегради са построени от двете страни на Вардар, за да задържат варварите, които проникват от север към Солунското поле и континентална Гърция. Тази преграда (claustra) е възстановена през VI век под името Мирополис.
Средновековие
Твърдините от VI век са отлично запазени и в по-късните векове. Новото славянско име Просѣкъ се появява за първи път в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където Просек е изброен сред градовете в Мъгленската епархия на Охридската архиепископия е е потвърдено от многобройни археологически находки.
В края на XII век, когато Византия отслабва, струмишкият феодал Добромир Хриз овладява Просек, може би в 1186 година. Тези събития са отбелязани от съвременника Никита Хониат, който описва неуспешната обсадата на крепостта от византийския император Алексий III Ангел в 1199 година. В 1201 година Империята овладява крепостта, но около 1205 година военачалникът на българския цар Калоян Чесмен (Ецусмен), потегля с войска към Солун и за кратко овладява предградията му. През 1207 година Просек е управляван от севастократор Стрез. Просек става столица на голямо княжество, включващо цяла Повардария и Пелагония. След убийството на Стрез около 1215 година Просек и Повардарието падат под властта на Латинската империя, а в 1216 година са овладени от Епирското деспотство. В 1230 година, след битката при Клокотница, българския цар Иван Асен II завладява крепостта заедно с Повардарието. В 1246 година попада под властта на Никейската империя. Около 1328/1230 година Сръбското кралство завладява Повардарието и Просек се управлява от сръбски кефалия. Турците превземат Просек вероятно в 1385 година. В турски документи от XVI век се споменава село Демир капия, чието име е оцеляло до наши дни.
Крепостна система Стрезов град
Крепостта Кале, наречена Стрезов град, югозападно над селото Челевец на десния бряг на Вардар е най-голямата и най-силно укрепена крепост в отбранителната система. Оградената със стени площ е 17 ha и така Кале е най-голямата твърдина в Северна Македония. Крепостта се е издигала върху варовикова скала с височина до 220 m над Вардар, която я обхваща от две страни, а Человечката река е от третата. Страните му са вертикални и е достъпен само през тясна седловина от север. Състои се от няколко части. Горният град, който има две ядра и два акропола. Над южния акропол има отделно укрепен дворец с три кули и голяма цистерна за дъждовна вода. Всички зидове са изградени с хоросан и са добре запазени на терена. Долният град - стопанската част, се простира стръмно по склона западно от Горния град, слизайки в пролома на Человечката река. Това голямо пространство е служило за настаняване на споменатите от Хониат хранителни припаси и многобройните стоки. Третата част - предкрепостта (цвингер) е била оградена със стена без хоросан, което отбеляза и Никита Хониат. На върха се издигат църква и голяма кула, зидани с хоросан. Това пространство е служило за тактически и маневрени цели.
Крепостта е открита от археолога Иван Микулчич в периода 1988 - 1989 година при осъществяването на проекта „Стари градове и твърдини в Средното Повардарие“. Тогава са извършени и топографски проучвания. По-късно, во периода 2015 - 2017 година са извършени сондажни и системани проучвания в местностите Църква и Кула.
Марков град Втората крепост, наречена Марков град, е разположена на рида Капен, южно от село Корешница, който е с височината на съседния Стрезов град, от който е отделен с пролома на Человечката река. Заравненият връх с размери 14 ha е бил ограден от стена, зидана с хоросан и укрепена от няколко кули в северната част. В този район е образувано цивилно селище - варошът. На малката и по-долна тераса Църквище край Вардар се е издигала църква с гробище. Многобройни движими находки — монети, бронзови накити, инструменти и други, изковани от желязо — лежат навсякъде в пространството, оголено от ерозията. Монетите са от X - XIV век.
Кула Крепостта Кула е разположена на площ от 1 ha на тясно планинско било североизточно от вароша, на десния бряг на Человечката река. Стените й са късноантични. До южната стена е опряно подградие, оградено със сух зид. Крепостта е защитавала най-лесния достъп до вароша Просек от север.
Кула на Постралец Твърдината е на десния бряг на Вардар срещу предходните крепости. Разположена е на отвесните скали от южната страна на пролома Просек, за да се контролира пътя по Вардар, както и пътеката по долината на река Постралец. Пътеката се потвърждава и от следи от изсечени колела от каруци, които воловете е трябвало да влачат до пропастта Кръставац на 280 m над Вардар. По тази пътека се е простирала видимата днес късноантична преградна стена на дължина от 1200 m. В западния ѝ край е построена здрава крепост. Крепостта има два акропола и с три кули. Обновена е през Средновековието и в нея лежат основите на няколко солидни сгради. Датирана е по монети от XI и XIII век.
Гробища
В крепостната система има четири разкрити некропола. В 2015 година на северното плато е открита саркална сграда от VI век, обновена в Средновековието в XII - XIII век с некропол около нея.
На високото 40 m ридче Манастир, в северозападното подножие на Постралец има късноантична базилика с много гробове около нея. Върху средния кораб на базиликата в X - XI век е изградена нова църква. На югоизток има манастирски обекти.
На 400 m югозападно от Манастир в местността Църквище е разкопана втора базилика, върху чийто среден кораб в X век също е изградена църква. Около нея са открити над 500 славянски гроба, датирани от X до XVII век. Това е главният некропол на Просек.
Четвърти по-малък некропол лежи на падината западно от Манастир.
Литература „Владетелите на Просек“ – Петър Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г. „Каменните щитове“ – Борис Чолпанов, „Военно издателство“, София, 1989 г.
Външни препратки Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица – Анамнеза, Т. 6 (2008), 97 – 114 PROSEK (STENAE)
Бележки
Категория:Крепости в Северна Македония Категория:Археологически обекти в Северна Македония Категория:Демир Капия Категория:Исторически градове в Северна Македония Категория:Исторически столици на България