Епаминонд () (ок. 418 пр.н.е.–362 пр.н.е.) е тивански пълководец и държавник от 4 век пр.н.е., който трансформира елинския полис Тива, извеждайки го към лидерска позиция в Елада. По време на този процес той разбива спартанската военна мощ с победата при Левктра и освобождава месенските илоти, поробени от Спарта в течение на 200 години. Епаминонд прекроява съществуващото разпределение на силите, като разделя стари съюзи, създава нови, надвива здраво укрепени градове. Той е прочут и с военните си умения, тъй като създава и доразвива някои нови бойни тактики.
Цицерон го нарича „пръв мъж на Елада“, но всъщност новъведенията на Епаминонд не траят дълго в този период на непрекъснато сменящи се хегемонии в Древна Гърция. Точно 27 години след неговата смърт въстаналата Тива е заличена от Александър Македонски. Епаминонд, смятан от съвременниците си за идеалист и освободител, днес се помни с десетилетието на военни кампании от 371 пр.н.е. до 362 пр.н.е., които подкопават силата на доминиращите полиси в Елада и проправят пътя на македонската доминация.
Исторически извори Макар Епаминонд да е исторически забележителна фигура, информацията за него е сравнително оскъдна, тъй като нито един древен историк не дава пълно описание на живота му. Известно е, че негови животописи са създали Корнелий Непот, Павзаний, Плутарх, Диодор Сицилийски и Ксенофонт, но не всички са оцелели до днес. Освен това не цялата информация от античните автори, занимавали се с живота му, се смятана за напълно достоверна.
Биографията от Непот е кратка, малко повече информация може да бъде намерена в „описание на Елада“ от Павзаний, Плутарх пише животопис, който обаче е изгубен, а някои детайли от живота на Епаминонд фигурират в животописите на Пелопид и Агезилай.
В общите исторически описания за историческите събития от времето на Епаминонд Диодор Сицилийски запазва някои детайли, докато Ксенофонт (който симпатизира на Спарта и нейния цар Агезилай), изобщо избягва споменаването на Епаминонд там, където е възможно, и дори не отбелязва участието му в битката при Левктра.
Младост, образование и личен живот Баща му, Полимний, е обеднял потомък на стара тиванска аристократична фамилия. Въпреки това Епаминонд получава отлично образование; неговите учители по музика са сред най-добрите. Известно е, че неговият преподавател по философия Лизий от Тарент е един от последните големи питагорейски философи.
Епаминонд е известен със своята физическа сила и като млад отделя значително време на бойната подготовка. През 385 пр.н.е. в схватка близо до град Мантинея Епаминонд спасява с голям риск за собствения си живот бъдещия си колега Пелопид и това сплотява двамата в приятелство за цял живот. По време на военната си кариера той продължава да бъде прочут с тактическите си умения и подчертаните си способности в ръкопашен бой.
Епаминонд никога не се жени и е обект на чести критики от страна на своите съграждани, които смятат, че той е морално задължен да облагодетелства със синове както родината си, така и самия себе си. В отговор Епаминонд отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, предопределена да живее вечно.
Епаминонд прекарва целия си живот в бедност, отхвърляйки възможността да забогатее, като се възползва от политическата си власт. Корнелий Непот отбелязва неговата неподкупност и описва отказа към персийски посланик, който пристига при него с подкуп. В духа на питагорейците той дарява щедро приятелите си и ги окуражава към същите действия. Тези аспекти от характера на Епаминонд допринасят особено за неговото реноме след смъртта.Cornelius Nepos, Life of Epaminondas
Ранна кариера Епаминонд живее в особено размирен период от гръцката и тиванската история. След края на Пелопонеската война през 404 пр.н.е. Спарта предприема агресивна политика спрямо останалите части на Елада и бързо отчуждава от себе си много от своите бивши съюзници. Същевременно Тива е увеличила значително мощта си през войната и се стреми да поеме контрола над останалите беотийски градове. Тази политика заедно с други спорове довежда до Коринтската война. Около 395 пр.н.е. Тива се оказва в бойните редици рамо до рамо с Атина, Коринт и Аргос срещу Спарта (неин бивш съюзник), а в морските сражения участва и Персия. Войната продължава осем години, като спартанците понасят редица поражения. Към края на войната Тива смекчава своите експанзионистични амбиции и се завръща в стария съюз със Спарта.
През 382 пр.н.е обаче спартанският пълководец Фобид прави стратегическа грешка, която обръща Тива отново срещу Спарта и проправя пътя за възхода на Епаминонд във властта. Нахлувайки в Беотия, Фобид се възползва от гражданската война в Тива, за да осигури безпрепятствено влизане в града на своите войски. След като влиза, той завладява Кадмея (тиванския акропол) и форсира антиспартанската партия в града. Епаминонд, макар да е свързан с тази фракция е оставен, тъй като е смятан за нищо повече от един обеднял философ. All information in this section from J.V. Fine, The Ancient Greeks: A Critical History
Тиванската победа В годините след установяването на спартанска власт, тиванците, изпратени в изгнание от новото правителство, се обединяват в Атина и се приготвят със скрита помощ от страна на атиняните да си възвърнат града. Те комуникират с Епаминонд, който започва да подготвя млади мъже в Тива. През 379 пр.н.е. малка група изгнаници, водена от Пелопид, нахлува в града и убива лидерите на проспартанското правителство. Епаминонд и Горгид начело на група млади мъже се вмъкват в оръжейните, взимат оръжие и подпомогнати от атински хоплити, обграждат спартанците на Кадмея.
На следващия ден в тиванското народно събрание Епамононд и Горгид заедно с Пелопид увещават присъстващите да се бият за тяхната свобода. Следват бурни възгласи на одобрение, които акламират Пелопид и неговите мъже като освободители. В страх за живота си, спартанският гарнизон се предава и изтегля. Тиванците от проспартанската групировка също решават да се предадат; по-късно обаче те са убити от победилите въстаници. Plutarch, Life of Pelopidas
След победата Когато новината за възвръщането на старата власт в Тива достига до Спарта, е изпратена армия начело с цар Агезилай, за да подчини непокорния град. Тиванците отказват да се срещнат със спартанците на бойното поле и затова окупират една крепост извън града. Спартанците опустошават провинцията, но са принудени да се оттеглят, оставяйки Тива независима.Xenophon, Hellenica 5.4.10 – 19 За кратко тиванците успяват да преорганизират техния стар беоийски съюз в нов, по-демократичен. Градовете в Беотия се обединяват в конфедерацията, чието административно тяло се състои от седмина пълководци – беотархи, избирани от седем района в Беотия. Това политическо обединение е толкова успешно, че оттук нататък етнонимните епитети тивански и беотийски стават синоними.
Търсейки възможност да унищожат новата държава, спартанците нахлуват три пъти за следващите седем години. Първоначално беотийците не се осмеляват да излязат лице в лице на бойното поле, а само се отбраняват от врага. Своето предимство обаче те показват през 375 пр.н.е., когато Пелопид със своя отряд успява да се вреже в сърцето на спартанската фаланга в битката при Тегира. Макар Спарта да остава върховна сила в Елада, беотийците демонстрират, че те са военна заплаха и политически сплотена сила. По същото време Пелопид, застъпник за агресивна политика срещу Спарта, се издига и установява като голям лидер в Тива, като се сработва отлично с Епаминонд в оформянето на беотийската външна политика.All details regarding Boeotian confederation and politics from Hanson, The Soul of Battle
371 пр.н.е. Нито един извор не заявява кога точно Епаминонд е избран първи път за беотарх, но към 371 пр.н.е. той вече е в длъжност и на следващата година предвожда беотийската делегация на мирната конференция, състояла се в Спарта.
Слабоват опит за всеобщ мир е направен през 375 пр.н.е., но безцелните боеве между Атина и Спарта са подновени през 373 пр.н.е.. Същевременно Тива подсилва своята конфедерация. Към 371 пр.н.е. Атина и Спарта са изморени от продължителна война и затова е насрочена мирна конференция. Там Епаминонд причинява драстично неразбирателство със Спарта, като настоява за подписване не само за Тива, но и за всички беотийци. Агезилай отказва да позволи това с убеждението, че останалите беотийски градове трябва да бъдат независими; Епаминонд контрира със сравнението, че в такъв случай градовете в Лакония също трябва да бъдат самостоятелни.
Разгневен, Агезилай премахва Тива от документа. Делегацията се завръща в Тива и двете страни започват да се готвят за война.Plutarch, Life of Agesilaus
Левктра
Непосредствено след провала на мирните преговори, са изпратени заповед от Спарта към спартанския цар Клеомброт I, който е начело на армията във Фокида, да потегли на поход към Беотия незабавно. С цел да избегне беотийските засади по планинските проходи, Клеомброт прави неочаквана маневра, изненадва беотийците от неочаквана позиция и бързо завзема едно укрепление и няколко триреми. Напредвайки към Тива, той установява лагера си край Левктра, на територията на теспите. Тук беотийската армия решава да го пресрещне. Спартанската армия се състои от 10 000 хоплити, 700 от които са елитни войници, известни като спартиати. Беотийците наброяват едва 6000, подкрепени от конница, която е по-мощна от пелопонеската.For these events and the description of the battle itself, see Diodorus, Library 15.52 – 56, Xenophon, Hellenica 6.4.4 – 20, and Plutarch, Life of Pelopidas. For a synthesis, see Fine, The Ancient Greeks.
При подреждането на войските преди битката Епаминонд използва стратегия, още нечувана в гръцкото военно дело. Традиционно фалангата влиза в бой с елитните войски в десния фланг – „фланга на честта“. Така, в спартанската фаланга, Клеомброт и неговите спартиади са отдясно, докато по неопитните пелопонески съюзници са отляво. За да се противопостави на превъзходството на врага, той прилага две тактически иновации. Първо, той и неговите тиванци застават вляво заедно с елитния свещен отряд под командването на Пелопид в края на същия фланг. Второ, осъзнавайки, че не би могъл да разпростре своите войски така, че да отговарят на ширината на пелопонеската фаланга, без излишно да стеснява линията, той изостава всякакви опити да покрие спартанците на ширина.
Вместо това, той удължава фалангата вляво, правейки 50 редици в дълбочина, вместо общоприетите от 8 до 12. Когато битката започва, силният фланг атакува с двойна скорост, докато по-слабият отстъпва и забавя действията на противника.
Тактиката с дългата фаланга е въведена от друг тивански пълководец – Пагонид, който използва фаланга, дълга 25 души в битката при Делий, но разместената линия на нападение е иновация. Така Епаминонд създава тактиката с отказването от единия фланг.Hanson, The Soul of Battle
Битката започвам със сблъсък между конниците, от който тиванците излизат победители. Спартанските конници са принудени да отстъпят назад в редиците на фалангата, разрушавайки редиците на пехотата. Получили предимство, беотийците пресират противника. Клеомброт е убит и макар лакедемонците да удържат достатъчно дълго, за да се спасят, тяхната линия скоро е пресечена от силата на тиванската атака. В критичния за противника момент, Пелопид организира пълна атака с свещения отряд и спартанците са принудени да се впуснат в бягство. Пелопонеските съюзници, виждайки това, започват масово отстъпление. Убити са 4 хиляди пелопонесци срещу само 300 беотийци. Твърде важна последица е фактът, че загиват 400 от 700 спартиади, катастрофална загуба, която се оказва сериозна заплаха за бъдещите военни възможности на Спарта.
Тиванска хегемония Първа инвазия в Пелопонес