„Нощта на дългите ножове“ (), позната още като Пуч на Рьом () и Операция „Колибри“ е разправа на Адолф Хитлер над щурмоваците, проведена на 30 юни 1934 г. Повод за разправата е нелоялността на щурмоваците, начело с Ернст Рьом и подозрение в опит за преврат.
Предистория
Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те са основни сили на Бирения пуч през 1923 г. В началото на 1933 г. броят им нараства от 600 000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва освен пистолети, и пушки и автомати. Лидер на СА е Ернст Рьом. При завземането на властта от Хитлер, в неговите речи все по-често изказва мнение за края на революцията, което щурмоваците не одобряват и започват открито да критикуват новите ръководители на Германия, за новия курс на управление, като решенията им се стрували недостатъчно революционни.
Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали „революционни“ въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.
Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили, и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.
Президентът Пол фон Хинденбург назначава Хитлер за канцлер на 30 януари 1933 г. През следващите няколко месеца по време на т. нар. глайхшалтунг, Хитлер отслабва Райхстага на Ваймарската република като законодателен орган и елиминира всички конкурентни политически партии в Германия, така че до средата на 1933 г. страната да се превърне в държава с еднопартийна система под негово ръководство и контрол. Хитлер обаче не упражнява абсолютна власт, въпреки бързото си консолидиране на политическата власт. Като канцлер, Хитлер не командва армията, която остава под официалното ръководство на Хинденбург, високоуважаван военен маршал ветеран от Първата световна война. Макар че много офицери са впечатлени от обещанията на Хитлер за разширена армия, връщане към военна повинност и по-агресивна външна политика, армията продължава да пази традициите си на независимост през първите години на нацисткия режим.
В по-малка степен, щурмоваците остават донякъде автономни в партията. СА е резултат от остатъците от движението Freikorps на годините след Първата световна война. Те са националистически организации, съставени предимно от неудовлетворени, разочаровани и гневни немски бойни ветерани, основани от правителството през януари 1919 г., за да се справят със заплахата от комунистическа революция, когато има липса на лоялни войски. Много голям брой от тях вярват, че Ноемврийската революция ги е предала, когато се твърди, че Германската империя е на ръба на победата през 1918 г. Следователно, Freikorps са в опозиция на новата Ваймарска република, която възниква, в резултат на Ноемврийската революция и чиито основатели са презрително наричани „ноемврийски престъпници“. Капитанът Ернст Рьом от Райхсвера служи като връзка с баварския Freikorps. Рьом получава псевдонима „Кралят на машинните пистолети на Бавария“ в началото на 20-те години на 20 век, тъй като той отговарял за съхраняването и издаването на нелегални картечници на баварските единици Freikorps. Рьом напуска райхсвера през 1923 г. и по-късно става командир на СА. През 1920-те и 1930-те години, СА функционира като частна милиция, използвана от Хитлер, за да сплаши съперници и да саботира събиранията на конкуриращите го политически партии, особено тези на социалдемократите и комунистите. Също известни като „кафяви ризи“ или „щурмоваци“, СА стават известни с уличните им битки с комунистите. Насилствените конфронтации между двете страни допринасят за дестабилизирането на междуведомствения експеримент на Германия с демокрацията – Република Ваймар.
Назначаването на Хитлер за канцлер, последвано от потискането на всички политически партии с изключение на нацистите, не прекратява насилието на бунтовниците. Оплакванията от „арогантно и лошо“ поведение на щурмоваци стават обичайни до средата на 1933 г.
Хитлер ще се заеме да укрепи позицията си с армията, като се движи със СА. На 6 юли 1933 г. на събиране на високопоставени нацистки власти, Хитлер обявява успеха на националсоциалистическата или нацистка, кафява революция. Сега, когато НСДАП се е възползвала от юздите на властта в Германия, се казва, че е време да консолидира контрола си.
Речта на Хитлер сигнализира за намерението си да се откаже от СА, чиито редове бързо нарастват в началото на 1930-те години. Това обаче няма да се окаже просто, тъй като СА представлява голяма част от най-отдадените последователи на нацизма. СА драстично увеличава числеността си отчасти до началото на Голямата депресия, когато много от германските граждани загубват както работата си, така и вярата си в традиционните институции. Докато нацизмът не е изключително или дори преди всичко феномен на работническата класа, СА изпълнява желанието на много безработни работници за класова солидарност и националистически плам. Много щурмоваци вярват в социалистическото обещание за националсоциализъм и очакват нацисткия режим да предприеме по-радикални икономически действия, като например разрушаването на огромните поземлени имоти на аристокрацията. Когато нацисткият режим не предприема такива стъпки, онези, които очакват икономическа, както и политическа революция, са разочаровани.
Конфликт между армията и СА
Никой в СА не говори по-силно за „продължаването на германската революция“, отколкото Рьом. Той, като един от най-първите членове на нацистката партия, участва в Бирения пуч, опит на Хитлер да завземе властта през 1923 г. Рьом вижда насилието като средство за политически цели. Той взима на сериозно социалистическото обещание за националсоциализъм и иска Хитлер и другите партийни лидери да започнат широкообхватна социалистическа реформа в Германия.
Не се задоволява само с ръководството на СА, Рьом лобира Хитлер да го назначи за министър на отбраната, позиция на консервативния генерал Вернер фон Бломберг. Бломберг не е нацист и затова представлява мост между армията и партията. Бломберг и много от неговите офицери са наети от пруската аристокрация и считат СА за плебей, че заплашва традиционния висок статут на армията в германското общество.
Ако редовната армия демонстрира презрение към масите, принадлежащи към СА, много бунтовници връщат усещането, като виждат, че армията е недостатъчно ангажирана с националсоциалистическата революция. Макс Хейдебрек, лидер на СА в Румелсбург, клевети армията, като казва: „Някои от офицерите в армията са свине. Повечето офицери са твърде стари и трябва да бъдат заменени от млади. Хинденбург е мъртъв, а след това СА ще тръгне срещу армията.“
Рьом обаче иска да премахне изцяло генералността на пруската аристокрация, като използва СА, за да ги превърне в ядрото на нова германска армия. Ограничена от Версайския договор до 100 000 войници, военните лидери гледат тревожно на това, че членството в СА надминава 3 милиона души от началото на 1934 г. През януари 1934 г. Рьом представя на Бломберг меморандум, в който се настоява СА да замени редовната армия като наземни сили на нацията и че райхсвера трябва се превърне в тренировъчен отряд на СА.
В отговор, Хитлер се среща с Бломберг и ръководството на СА и СС на 28 февруари 1934 г. Под натиска на Хитлер, Рьом неохотно подписва обещанието, че признава върховенството на райхсвера над СА. Хитлер съобщава на присъстващите, че СА ще действа като помощник на райхсвера, а не обратното. След като Хитлер и повечето офицери от армията излизат обаче, Рьом заявява, че няма да приема инструкции от „абсурдния ефрейтор“ – унизително назоваване на Хитлер. Докато Хитлер не предприема незабавни действия срещу Рьом за нежелания си изблик, той задълбочава разрива между тях.
Нарастващ натиск върху СА
Въпреки предишното си споразумение с Хитлер, Рьом все още се придържа към визията си за нова немска армия, в чийто център е СА. До началото на 1934 г. тази визия пряко противоречи на плана на Хитлер за консолидиране на властта и разширяване на райхсвера. Тъй като техните планове за армията се противопоставят, успехът на Рьом може да дойде само за сметка на Хитлер. Освен това не само райхсвера гледа на СА като заплаха. Няколко от лейтенантите на Хитлер се опасяват от нарастващата сила и безпокойство на Рьом, както и Хитлер. В резултат на това, политическата борба в партията нараства с тези, които са най-близки до Хитлер, включително пруския премиер Херман Гьоринг, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер и заместникът на Хитлер Рудолф Хес, които се противопоставят на Рьом. Докато всички тези мъже са ветерани на нацисткото движение, само Рьом продължава да демонстрира своята независимост от Адолф Хитлер, а не лоялност. През пролетта на 1934 г. нарастващият разрив между Рьом и Хитлер за ролята на СА в нацистката държава кара бившия канцлер генерал Курт фон Шлейхер да влезе отново в политиката. Шлейхер критикува сегашния Хитлеров кабинет, докато някои от последователите на Шлейхер като генерал Фердинанд фон Бредов и Вернер фон Алвенслебен започват да предават списъци за нов кабинет на Хитлер, в който Шлейхер ще стане заместник-канцлер, министър на отбраната е Рьом, външен министър Хайнрих Брюнинг и Грегор Щрасер министър на националната икономика. Въпреки че Шлейхер всъщност не е маловажен през 1934 г., все по-големите слухове, че той играе с Рьом, за да се върне в коридорите на властта, спомагат да се усети чувството за криза.
Като средство за изолиране на Рьом, на 20 април 1934 г. Гьоринг прехвърля управлението на пруската политическа полиция (Гестапо) на Химлер, за когото Гьоринг вярва, че може да се разчита срещу Рьом. Химлер завижда на независимостта и силата на СА, въпреки че по това време той и неговият заместник Райнхард Хайдрих вече започват преструктурирането на СС от бодигардове за нацистките лидери (и подгрупа на СА) в свои независими елитни корпуси, лоялни както на себе си, така и на Хитлер. Лоялността на СС ще се окаже полезна, когато Хитлер най-накрая реши да се обърне срещу Рьом и СА. До май, списъците на тези, които трябва да бъдат „ликвидирани“, започват да се разпространяват сред хората на Гьоринг и Химлер. В края на май двама бивши канцлери, Хайнрих Брюнинг и Курт фон Шлейхер, получават предупреждения от приятели в райхсвера, че животът им е в опасност и трябва да напуснат Германия веднага. Брюнинг бяха в Холандия, а Шлейхер отхвърля това като лоша шега. До началото на юни всичко е планирано и се чака само разрешение от Хитлер.
Необходимо е Хитлер да ограничи усилията на СА. Консерваторите в армията, индустрията и политиката поставят Хитлер под все по-голям натиск, за да намалят влиянието на СА. Докато хомосексуализмът на Рьом не е грижа за консерваторите, те са по-загрижени за неговите политически амбиции. Хитлер, от своя страна, остава нерешителен и несигурен относно точно това, което иска да направи, когато заминава за Венеция да се срещне с Бенито Мусолини на 15 юни. Преди Хитлер да напусне и по молба на държавния секретар на Ото Мейснер, външният министър Барон Константин фон Неурет разпорежда на германския посланик в Италия Улрих фон Хасел – без знанието на Хитлер – да поиска от Мусолини да каже на Хитлер, че СА е почерняла доброто име на Германия. Маневрирането на Неурет за оказване на натиск върху Хитлер се отплаща, а Мусолини се съгласява с искането (Неурет е бивш посланик в Италия и добре познава Мусолини). По време на срещата във Венеция, Мусолини отправя призив към Хитлер да не толерира насилието, хулиганството и хомосексуалността на СА, което Мусолини заявява, че разрушава добрата репутация на Хитлер по целия свят. Докато критиките на Мусолини не карат Хитлер да действа срещу СА, той спомогва да го тласне в тази посока.