Горно Сълне () е село в община Сопище, Северна Македония.
География Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История В селото има стара църква „Свети Никола“. В нейния двор са открити профилирани мраморни блокове, а в Горносълненската чешма е вградена антична мраморна стела с латински надпис.
В XIX век Горно Сълне е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Сълне е населявано от 254 жители българи християни.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Сълне има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Георги Ингилизов от Горно Сълне е арестуван, а 15 души от селото са съдени, като 11 от тях получават осъдителни присъди за открити у тях оръжие и муниции.Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Сойна (Grn. Sojna) като българско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Солне като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 219 жители.
Националност Всичко северномакедонци 207 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 9 бошняци 0 други 3
Личности Родени в Горно Сълне Саве Цветанов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Стойче Солнянец, български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Сопище