Аргонавтика () е гръцка епическа поема, написана от Аполоний Родоски през 3 век пр.н.е. „Аргонавтика“ разказва мита за пътешествието на Язон и аргонавтите по пътя им към Колхида със задачата да намерят Златното руно. На латински „Аргонавтика“ е известна в два превода на Валерий Флак и Варон Атацин.
Въздействие „Аргонавтика“ е един смел опит за поета да пренапише епическа творба, като тези на Омир по начин, и написаното да отговаря на изискванията на литературата по това време. Литературата през 3 век пр.н.е. е представлявала основно кратки, щателни поеми, с теми за елитарност и начетеност, като най-видният пример за това са творбите на Калимах. Като представя епическия жанр на читателите, Аполоний показва на съвременниците си, че литературата може да бъде нещо друго, като същевременно слага основите за създаването на романтичния романA. W. Bulloch, Hellenistic Poetry, 588 – 89.
Творбата има дълбоко влияние върху римската литература, като влияе на известни поети като Овидий, който използва образа на Медея в творчеството си, и Вергилий, който взима модела на „Аргонавтика“ и го прилага върху поемата си „Енеида“Race, W.H. Apollonius Rhodius. p. xiv.
Сюжет Книга I Поемата започва с цар Пелий, който научава пророчество, което казва, че неговата гибел ще се появи във формата на мъж с един сандал. Малко след това се появява Язон, който, щом прекосил водите по път за царството на Йолк, пристигнал само с един сандал на крака си. Пелий решава да прати Язон на опасно пътешествие с надеждата, че по пътя героят ще бъде погубен, и пророчеството няма да се сбъдне. Язон ще се качи на кораба Арго, построен от Аргос, син на Арестор, с напътствията на богинята Атина.
Но Язон няма да се качи на кораба сам. С него се качват много други, и заедно с още 49 герои, те съставят аргонавтите. Сред тях са имена като: Орфей (син на Калиопа), Астерион, Еритос и Екион (синове на Хермес), Херакъл (син на Зевс), Девкалион (син на цар Минос), Пелей (син на Еак), Акастос (син на цар Пелий), и строителят на кораба, Аргос (син на Фрикс)
Аргонавтите планират да отплават от Йолк, на източния бряг на Тесалия. Язон призовава екипажа, за да изберат водач за великото плаване. По-голямата част от героите смятат, че Херакъл е най-подготвен за това. Херакъл обаче е на твърдото мнение, че Язон трябва да бъде лидер, и останалите се примиряват с избора му. След като по общо съгласие Язон става предводител, той нарежда на екипажа да изтегли кораба Арго на брега, и да го закотви. Вечерта преди да отплават героите принасят в жертва на Аполон два бика, след което започва пиршество. Язон, обаче, не пирува с другите, а е отдръпнат и мрачен. Един от героите, Идас, подозира, че предводителят им изпитва страх от предстоящото пътешествие, и започва да се хвали, че неговото копие може да повали всяко препятствие. Идмон, от своя страна, обвинява Идас в пияно самолюбие и му напомня, че историята е виждала много други герои като него, които накрая, въпреки увещаващите си думи, са повалени от вражески стрели. Преди да се стигне до бой обаче, Орфей взема своята лирата и започва да свири и да пее. Вълшебната песен слага край на предстоящата кавга, преди да е започнала. На сутринта, аргонавтите отплават от Йолк. Язон не се обръща назад към хората, които изпращат героите, а гледа само напред към морето с насълзени очи от мъка по дома си.
Първото пристанище, на което пристигат, е това в Лемнос, където жените безскрупулно са убили всички мъже от омраза. Водач на женското царство е Хипсипила, дъщеря на бившия цар. Женското правителство иска аргонавтите да останат на острова, за да могат да им правят деца и да вършат работа на полето. Язон бива призован лично от царица Хипсипила в двореца на Лемнос. Щом Хипсипила вижда Язон, тя веднага се влюбва в него. След тази среща героите остават за няколко дни на острова, и повечето от тях си намират жени, което забавя отплаването им още повече. Херакъл, ядосан от слабостта на другарите си, привиква всички мъже при себе си, за да ги укори, че, че не се държат като истински герои, и че славата, която търсят, няма да бъде постигната на този остров, пълен само с жени. Аргонавтите, смутени от думите му и засрамени, веднага започват приготовленията, за да отплават възможно най-скоро. Преди да продължат пътешествието си, Язон се сбогува с Хипсипила, като ѝ заръчва, ако е писано тя да му роди син, нека го прати при родителите на Язон, за да се грижат те за детето.
Корабът Арго минава през пролива Хелеспонт и стигат до земите на Дардания. Там, младият цар Кизик ги приветства гостоприемно и ги приютява в земите си. През нощта, обаче, избухва сблъсък – аргонавтите объркват войните на цар Кизик за врагове, пратени да ги убият. Язон убива цар Кизик. След като научава за смъртта на съпруга си, вдовицата Клейте от мъка отнема живота си. И двете страни на битката скърбят за тежките жертви, породени от невнимание. След погребението на достолепния цар, Язон изкачва планината Диндимон, за да направи жертвоприношение, което да угоди на боговете. Докато корабът Арго не може да потегли, забавен от силни ветрове, пророкът Мопсус има видение, от което разбира, че трябва да се издигне култ към майката на боговете Рея, за да може да продължат героите със задачата си. Когато това бива изпълнено, ветровете спират, и корабът Арго потегля отново.
Героите стигат до Киос. Младият оръженосец на Херакъл, Хилас, е отвлечен от морска нимфа, което кара Херакъл да губи контрол и да почне налудничаво търсене за оръженосеца си. Когато аргонавтите потеглят отново, Херакъл и Полифем, който остава да продължи търсенето с него, биват изоставени назад, което кара един от героите, Теламон, ядосано да обвини Язон, че ги е изоставил нарочно, и че това е част от неговия план. В този момент морското божество Главк се надига от морето и увещава героите да не се връщат за изоставените си другари, защото това е против волята на боговете. Така аргонавтите продължават плаването си.
Книга II Корабът Арго пристига при Бебриките, където цар Амик, още преди да знае кои са аргонавтите, предизвиква на ръкопашен двубой най-силният мъж от екипажа им. Полидевк храбро доброволства за този дуел, и макар че цар Амик е висок и силен като скала, Полидевк има много двубои зад гърба си, и успява да повали исполина с фатален удар. Бебриките реагират враждебно към победителя, като изваждат оръжията си, готови за битка. Но останалите герои се втурват на помощ на техния другар, и успяват да прогонят вражеските воиници. След като взимат няколко овце на борда, героите отплават отново. Пристигат в Боспорското царство, където срещат Финей, бивш цар на Тракия, наказан със стара възраст и заслепен от самия Посейдон за издаване на божествени тайни, видени от пророческите му умения, дадени от Аполон. Финей предрича, че аргонавтите ще го спасят от участта му, като прогонят харпиите, които го похищават всеки ден. Двамата бореади Зет и Калаид успяват да прогонят чудовищата чак до остров Крит. От благодарност, Финей напътства аргонавтите как да преминат през непреодолимите скали, които стоят на пътя им. Гадателят предсказва, че на връщане те ще минат по друг маршрут, и ще трябва да дадат една жертва, за да продължат.
Щом успяват да преминат през смъртоносните скали, със съветите на Финей и благословията на Атина, мореплавателите излизат на Черно море. Докато отбиват на един изоставен остров, те виждат Аполон да лети към битка с хиперборейците.
Следващата спирка на героите е река Ахерон, която е едно от местата, от които може да се влезе в подземното царство на Хадес. Там гостоприемно ги посреща цар Лик. Докато аргонавтите престояват там, пророкът Идмон умира, повален от сблъсък с диво прасе, а мореплавателят Тифис, който преди това управлява кораба, умира от заболяване.
Аргонавтите минават през реката Терме, където се е установило свирепото племе на амазонките, под предводителството на царица Хиполита. Преди да се стигне до сблъсък с жестокото племе, героите успяват да избягат. Скоро след това те се озовават на острова на Арес, пазен от неговите птици. Там екипажа намира и взима на кораба четиримата синове на героят Фрикс на кораба.
Докато корабът Арго плава, аргонавтите забелязват орела на Зевс да лети към Кавказ, за да извършва вечното наказание на титана Прометей, който е дал огъня на хората.
Книга II завършва с пристигането на Язон и аргонавтите на територията на царство Колхида.
Книга III Книга III започва не с пътешествието на аргонавтите, а с богините Хера и Атина. Зад гърбовете на другите богове двете съставят план да помогнат на героите в мисията им. Те искат помощта на Афродита и я молят да накара сина си Ерос да омагьоса младата Медея, дъщеря на владетеля на Колхида, цар Ет, за да се влюби тя в Язон.
Язон решава да опита да преговаря с цар Ет, и заедно със синовете на Фрикс, влизат в царския дворец. Там младата Медея стъписана започва да вика с пълни сили, което привлича вниманието на Халкиопа, майка на четиримата мъже, които придружават Язон в двореца, която не може да повярва, че ги вижда отново. Докато всичко това се случва, младият бог на любовта Ерос се е настанил под краката на Язон, и с детски смях пуска любовната си стрела към Медея. Младата принцеса на момента се влюбва в храбрия герой Язон. Цар Ет, обаче вижда, че нещо не е напълно както трябва, и пита синовете на Фрикс защо са се върнали толкова скоро. След като четиримата братя обясняват на владетеля с каква цел пристигат аргонавтите, царят веднага побеснява и обвинява новопристигналите, че искат да го свалят от власт. Язон внимателно успява да вразуми царя с успокоителни и убедителни думи, след което Ет, успокоен и замислен, предлага компромисно решение: Той ще даде на Язон Златното Руно, ако той премине през изпитание, което самият владетел е преминавал много пъти – да изрине полетата на Арес, населени от волове, които бълват огън от устите си. След това Язон ще трябва да посее зъб на дракон на полето и да се пребори с войниците, които ще поникнат от земята. Героят Язон не вижда друг изход и неохотно се съгласява на този подвиг, след което се връща на кораба, за да съобщи новината на останалите аргонавти. Медея, разкъсана от любов и мъка се моли на богинята Хеката да спаси възлюбеният ѝ Язон. В това време, Аргонавтите съставят план, в който Язон да убеди влюбената Медея да му помогне със страшната задача.
Язон и Медея тайно се срещат пред храм, посветен на Хеката. Героят усърдно моли влюбената жена да му помогне с изпитанието, като му даде отвара, която да го направи по-силен. Язон успява да поласкае Медея, която се съгласява да му помогне, обаче му напомня, че ако предаде нейната доброта, тя ще прелети до Гърция и жестоко ще го порицае.
На деня на изпитанието, аргонавтите получават драконовия зъб от цар Ет. Язон е изкъпан и облечен в лилави одежди. Преди да започне изпитанието, той прави жертвоприношение на Хеката. След това, той тайно пръска с отварата, дадена му от Медея, своето облекло, копието си и меча си. След като отива на полетата на Арес, героят успява да пребори опасните, бълващи огън волове, след което посява драконовия зъб. Когато се връща към задачата си (след кратка пауза, в която той пие отварата), Язон се изправя срещу поникналите от земята воини, които той успява да надхитри, като слага голям камък измежду тях. Каменните воини почват да се бият помежду си за камъка, което дава възможност на Язон да ги порази с лекота. Успехът на Язон в този подвиг разгневява цар Ет и той почва да крои друг план, с който да осуети мисията на аргонавтите.
Книга IV Книга IV започва с мислите на Медея, че цар Ет знае как тя е помогнала на Язон при подвига му. Изплашена, младата принцеса решава да напусне Колхида със синовете на Фрикс и възлюбения си, оставяйки там само един косъм от косата си. Раздвоена от чувства, тя съжалява, че се е срещнала с Язон и че се е влюбила в него. С пристигането си на кораба Арго, тя предлага помощ на героите, за да откраднат Златното Руно от змея, който го охранява. Трогнат от постъпката ѝ, Язон полага свещена клетва, че ще се ожени за Медея..