Велушина

Велу̀шина (; ) е село в община Битоля на Северна Македония.

География Селото е ридско, на 720 m надморска височина под Пелистер в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля. Площта на землището на Велушина е 16 км.² Към края на ХХ век по-голяма част от него е обработваема земя - 807,4 ха.

История

На 2 km източно е разположена Велушката тумба – важен праисторически археологически обект.

Етимологията на името е от названието на Богородица Велика Елеуса, подобно на името на струмишкото село Велюса. Базиликата „Успение Богородично“ е раннохристиянска, обновена в 1792 година. Църквите „Свети Атанасий“ и „Свети Илия“ (гробищна) са от поствизантийско време със запазени останки от стенописи. Край селото е Велушинският манастир „Свети Георги“. Селото има и по-малките храмове „Свети Никола“, „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ и „Света Петка“.

През 1607 година жителите на Велушина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 16200 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Отделно заеми от същия вакъф, при същата лихва взимат Мите Йован, Митре Стоян, Петко Митан.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 1-2. В 1619 година част от селото е дадено като тимар с приход от 6000 акчета на Салих Чауш, който замества починалия държател на тимара Дервиш Мухамед, син на Мустафа Чауш.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 37. В документ за заем от 1623 година са записани следните жители на Долната махала на Велушина: Велче Сиромах, Мите Петре и Пейо Христо.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 132.

През 1621 година във Велушина са записани 23 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.

В XIX век Велушина е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велушина е населявано от 920 българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велушина е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 111 къщи.

В началото на века селото има много къщи, дюкяни и десет воденици.

Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велушина има 880 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.

Селото е база на гръцките чети в Битолско и Мариово. От Велушина е андартският капитан Петър Христов. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Велушина е център на община в Битолска селска околия, в която влизат и Лажец и Острец. Селото има 937 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Войдан Ст. Бимбилов от Велмей е български кмет на Велушина от 21 март 1942 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Хаджов от Струга (4 декември 1942 - 24 април 1944) и Любен Ст. Виячев от Неделкова гращица (24 април 1944 - 9 септември 1944).

След Втората световна война в селото се заселват семейства от Мариово и Прилепско, както и няколко семейства от Търговище в Сърбия.Арсовски, Марко. Велушинци се раѓаат, ама во Австралиjа, Македониjа. Илустрирано списание на Матицата на иселениците од Македониjа, броj 503, III, 1995, с. 39. В 1961 година селото брои 945 жители, а в 1994 година – 145 жители.

Във втората половина на XX век значителна част от велувци се изселват. Най-голям брой велувци се заселват в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа. Според преброяването от 2002 година селото има 160 жители, от които 73 северномакедонци, 79 албанци, 5 роми и 3 сърби.

Националност Всичко северномакедонци 73 албанци 79 турци 0 роми 5 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 0

Личности

Родени във Велушина Блаже Търпеновски (? – ?), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония Василий Димов, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Петър Христов (Петрос Христу, 1887 – 1908), гръцки андартски капитан. Петър Манговски (1909 - 2002), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет Пандил Николовски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония Ристо Темелковски (1919 – 1944), югославски партизанин; взет да служи в българската армия, но избягва и става партизанин; убит през 1944 при сражения с български военни части Спасе Тоде, мухтар на селото, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година

Починали във Велушина Георги Спасов Бояджиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 31 Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония

Бележки

Категория:Села в община Битоля