Райнхард Тристан Ойген Хайдрих () е германски държавен и политически деец, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник (изпълняващ длъжността) на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС, временен началник на Гестапо и генерал от полицията.
Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива след атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква Унищожаването на Лидице или така наречения „Акт на отмъщение“ (Racheakt) на националсоциалистите.
Биография Детство и младежки години Хайдрих е роден през 1904 г. в Хале. Името, което получава при раждането си, е Райнхардт (Reinhardt). През 1932 г., в началото на кариерата си като офицер от СС, той официално променя изписването му на Райнхард (Reinhard).
Майката на Райнхард Хайдрих – Елизабет, по баща Кранц, произхожда от заможно семейство – баща ѝ ръководи кралската консерватория в Дрезден. Бащата на Райнхард, Бруно Хайдрих, е оперен певец и известен композитор.Mario R. Dederichs, Heydrich, Tallandier, Paris, 2007, стр. 26 – 28 Оперите на Бруно Хайдрих са поставяни в театрите на Кьолн и Лайпциг. През 1899 г. той основава в Хале музикална школа за деца от средната класа, но така и не успява да влезе в градското висше общество – за гражданите той си остава чужденец, за което допринасят и слуховете за еврейския му произход, които са неверни и много модерни по онова време.
От ранни години Райнхард е възпитаван в духа на национализма. Родителите му са вдъхновени от труда „На какво се крепи XIX век“ на Хюстън Чембърлейн, посветен на „борбата между расите“. Когато започва Първата световна война, Хайдрих е на 10 години. Поражението на кайзерова Германия и абдикацията на император Вилхелм II са възприети от семейството като голяма трагедия.
През 1919 г., на 15-годишна възраст, Хайдрих, тогава още ученик, се увлича по политиката и постъпваM. Dederichs, цит. произв., стр. 35 – 37 в „Доброволческия корпус“ на Георг Лудвиг Рудолф Маркер – паравоенна националистическа организация. По разкази на съвременници, по това време характерът му става все по-затворен. Хайдрих започва активно да се занимава със спорт, да изгражда в себе си борчески дух.
Служба във флота (1920 – 1931)
Икономическата криза, обхванала следвоенна Германия, докарва музикалната школа на Хайдрих-баща до прага на фалита. Музикалната кариера не изглеждала никак перспективна, въпреки че Райнхард Хайдрих добре владее цигулката. Също така финансово безперспективна изглежда на Хайдрих и кариерата на химик, каквато е детската му мечта.
На 30 март 1920 г. Хайдрих постъпва във военноморското училище в Кил. Военноморският флот, с неговия строг кодекс на честта, се струва на Хайдрих част от елита на нацията. Тази увереност е подклаждана и от честия гост в дома на семейство Хайдрих – граф Феликс фон Люкнер. Още в началото на военната си кариера Хайдрих прави впечатление със спортните си и музикални таланти. През 1926 г. получава звание лейтенант и е назначен в политическата секция на флотското разузнаване в Кил.J. Delarue, цит. произв., стр. 125 За растежа му в кариерата принос има бъдещият ръководител на Абвера и бъдещ адмирал Вилхелм Канарис, който по това време е старши офицер на крайцера „Берлин“. Отношенията на семейство Канарис с Хайдрих по това време са доста близки – така например, Хайдрих често свири в струнен квартет с жената на Канарис.M. Dederichs, цит. произв., стр. 39
Въпреки това, отношенията на Хайдрих с колегите му не са особено добри. Както навремето на баща му, така и на него пречат слуховете, че има еврейски корени. Докато служи във флота, Хайдрих още по-активно се занимава със спорт и най-вече с модерен петобой, фехтовка и езда.
През декември 1930 г. на празничен бал Хайдрих се запознава с бъдещата си съпруга Лина фон Остен – селска учителка и се оженва за нея на 26 декември 1931 г. От този брак се раждат четири деца: Клаус Хайдрих (Klaus Heydrich, * 17 юни 1933; † 24 октомври 1943) Хайдер Хайдрих (Heider Heydrich, * 28 декември 1934) Зилке Хайдрих (Silke Heydrich, * 9 април 1939) Марте Хайдрих (Marte Heydrich, * 23 юли 1942)
Преди това Хайдрих има връзка с друга жена – дъщерята на началника на военноморската корабостроителница в КилGuido Knopp, Les SS, Un avertissement de l'histoire, Paris, Presses de la Cité, 2006, стр. 152 (по други данни – дъщеря на собственика на големия промишлен холдинг „ИГ Фарбениндустри“Heinz Höhne, L'ordre noir, Tournai, Casterman, 1972, стр. 105). Хайдрих прекъсва тази връзка, изпращайки по пощата изрезка от вестник, в която е обявен годежа му с Лина. Бащата на изоставеното момиче се обръща към шефа на ВМФ адмирал Ерих Редер с молба да повлияе на Хайдрих. Според кодекса на честта на ВМФ Хайдрих е извършил тежка простъпка, имайки отношения с две жени едновременно. Поведението на младия лейтенант е разгледано от съд на честта, оглавяван от самия Редер. На заседанието на съда на честта, Редер подхвърля, че дъщерята на „такъв човек“ е много по-достойна от „простовата селянка“. Хайдрих му отвръща с молба да не се намесва в избора му. През април 1931 г. адмирал Редер праща Хайдрих в запаса за „недостойно поведение“,M. Dederichs, цит. произв., стр. 49 – 50 без шансове да израсне в кариерата.
Марио Дедерихс отбелязва:Mario Dederichs, „Heydrich – Das Gesicht des Bösen“ („Хайдрих – историята на злото“), 52 стр. „Забележително е, че никога не се разкрива самоличността на младата дама или нейния баща (...) Сравненията, които правят авторите между имената в списъците на ученичките в колониалните дамски училища и тези на военните или на политическото ръководство на флота на Райха за периода 1929 – 1931 г. не дават никакъв резултат. Трябва да се отбележи също, че самият Хайдрих, дори когато е на върха на властта си в Третия райх, никога не предприема нищо срещу членовете на някогашния съд на честта.“
Служба в Шуцщафел (1931 – 1933) През юни 1931 г. Райнхард Хайдрих постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия с препоръките на Карл фон Еберщайн,H. Höhne, цит. произв., стр. 106 получава членска карта № 544 916 и се записва в бойните отряди на партията СС (Schutzstaffel – охранителни отряди) под № 10 120.
В този период Хайнрих Химлер започва организирането на дейността на СС – „Охранителните отряди на фюрера“. За по-добра координация на действията на СС, за да бъдат следени политическите противници и за участие в силови акции, на СС е необходима добре подготвена разузнавателна служба. Чрез приятеля си Карл фон Еберщайн, Хайдрих се запознава с Химлер през август 1931 г. и му представя предложенията си за създаване на служба за разузнаване към СС. Химлер одобрява идеята и му възлага да изгради организацията, получила името СД („Sicherheitsdienst“ (SD) – Служба за сигурност).
Основна задача на СД в началото на дейността ѝ е събирането на компромати за лица, заемащи видно положение в обществото и провеждането на информационни кампании за дискредитиране на политическите противници.
Скоро Хайдрих става важна фигура в нацистката партия и кариерата му стремително излита нагоре. През декември 1931 г. получава звание оберщурмбанфюрер от СС, а през юли 1932 г. – щандартенфюрер от СС.J. Delarue, цит. произв., стр. 126
Политическа борба (1933 – 1934) Назначаването на Адолф Хитлер през 1933 г. на поста райхсканцлер означава за СА и СС възможност за реален достъп до властта и начало на разправата с опозицията. Чиновниците от времето на Ваймарската република, са до голяма степен заменени от членове на СА и СС и крайни привърженици на нацисткия режим. От старите кадри са оставени лоялните към новия режим професионалисти. Самият Хайдрих още през същата година е назначен за шеф на политическата полиция в Бавария.
Изглеждащият отвън идеално организиран Трети райх обаче е разкъсван отвътре от съперничещи си за властта групировки и организации като СА, СС, НСДАП, Вермахта и други тайни и полицейски организации.
Щурмоваците от СА, подчинени на Ернст Рьом (Ernst Röhm), предизвикват у Хитлер все по-голямо безпокойство. Офицерите и редовите членове на СА, имащи голяма заслуга за идването на Хитлер на власт, са недоволни, че СА е получила недостатъчно (по тяхно мнение) пълномощия. Ситуацията е нажежавана и от съществуващите вътре в Националсоциалистическата партия две крила – това на Адолф Хитлер, желаещо осъществяването на първо място на по-национална политика, и крилото на Грегор Щрасер, според което на първо място трябвало да се реализира социалистическата програма. Сред щурмоваците все по-често започва да се говори за необходимостта от осъществяването на втора, истинска Социалистическа революция. През това време именно СД на Хайдрих събира компрометиращи материали за Рьом и най-близките му съратници. Материалите, събрани от Хайдрих, сочат, че в недрата на СА се готви преврат. Силите на СА са разгромени през така наречената „Нощ на дългите ножове“ (30 юни 1934 г.), а самият Рьом е арестуван. Надзирателите му дават пистолет с един-единствен куршум, за да се самоубие, той отказва с думите „Ако трябва да бъда убит, нека Адолф го направи сам“ и малко по-късно е застрелян. По-рано през същата година, на 1 март Хайдрих получава званието групенфюрер от СС.
В рамките на апаратната борба между двете силови ведомства – СС и Вермахта, СД на Хайдрих взима сериозно участие в отстраняването от власт на главнокомандващия сухопътните войски генерал-полковник Вернер фон Фрич и министъра на отбраната Вернер фон Бломберг.
Сериозни търкания има и между СД на Хайдрих и военното разузнаване – Абвера, ръководен от бившия покровител на Хайдрих, Вилхелм Канарис. Пред външни лица двамата демонстрират дружески отношения и дори всяка сутрин се разхождат заедно. Но зад кулисите всеки се опитва да изкара другия от играта: Хайдрих заповядва да се правят тайни обиски в служебните помещения на Канарис, а той от своя страна търси доказателства за еврейския произход на Хайдрих.
Начело на органите за вътрешна сигурност През 1936 г. Химлер става началник на немската полиция, а Хайдрих – шеф на „Зипо“ – полиция по сигурността (Sicherheitspolizei, Sipo) – хибрид между криминалната и политическата полиция. Зипо е напълно реорганизирана и става строго централизирана, старите кадри са заменени с верни националсоциалисти. С помощта на този силов инструмент Хайдрих получава възможност да се разправя както с враговете на режима, така и с личните си врагове. Агентите на полицията по сигурността следят евреите, комунистите, либералите и религиозните малцинства. Изнудването, арестите, побоите и убийствата са сред най-често използваните методи на Зипо.
През 1939 г. СД, Зипо и Гестапо (Тайна държавна полиция, Geheime Staatspolizei, Gestapo) са приведени в подчинение на новосъздаденото ведомство РСХА – Главна служба за имперска сигурност (Reichssicherheitshauptamt, RSHA), за ръководител на което е назначен Хайдрих. РСХА става свръхорганизация за събиране и анализ на информация, но и за унищожаване на опозицията.
Втора световна война (1939 – 1945) Именно на Хайдрих принадлежи разработката на плана за инсцениране на пограничния инцидент, получил названието „Глайвицки инцидент“.M. Dederichs, цит. произв., стр. 99 – 100 Цел на инсценировката е да се покаже, че нападението на Германия над Полша е само реакция на актовете на насилие над немците от страна на Полша. През август 1939 г. преоблечени в полска униформа есесовци нападат немски радиопредавател в град Глайвиц. На световните медии са показани трупове на „поляци“. На практика обаче това са труповете на загинали в концлагера Заксенхаузен. На 1 септември 1939 г. немските войски нападат Полша, и започва Втората световна война. При окупирането на Полша войските на СС, подчинени на Хайдрих, унищожават много представители на полската интелигенция, комунисти и евреи.