Йозеф Карл Бенедикт барон фон Айхендорф () е немски поет, белетрист, драматург и преводач.
Представител е на късния немски романтизъм и е свързван с Хайделбергската школа. В творчеството му доминират преклонението и отдадеността на природата, която той възпява в магични картини и с изключително музикален език. Характерен белег на романтическото течение е религиозната отдаденост, религията като опора, от която романтиците черпят и формират своите идеали. У Айхендорф тя е свързана с дълбока вяра в предопределеното и зависимостта на човека от него. Често в творбите му присъства и патриотична тематика, която е характерна за повечето негови съвременници, които в зората на Френската революция откликват с перото си на символите на свободата и родината.Донка Илинова, „Вълшебният свят на романтизма“. София, печатница „Скала“, 2007.
Биография Роден е в замъка Лубовиц край Ратибор, Горна Силезия (дн. Полша, Силезко войводство) в семейството на пруския офицер барон Адолф Теодор Рудолф фон Айхендорф (1756 – 1818) и съпругата му Каролине (1766 – 1822). Тя е потомка на благородническо семейство от Силезия и като наследство получава замъка Лубовиц. Бащата на Айхендорф от своя страна принадлежи към благородническия род на католици – Айхендорф, който се заселва в Силезия към 17 век.
От 1793 г. до 1801 г. свещеникът Бернхард Хайнке преподава частно на Йозеф и на две години по-големия му брат Вилхелм фон Айхендорф. Увлекателните уроци за приключенски и рицарски романи, както и античните митове и легенди провокират автора към първите му литературни опити. През 1794 г. заминава за Прага, през 1799 г. за Карлсбад след което отново за Прага. Впечатленията от тези пътувания Айхендорф описва в първите си записки. От 12 ноември 1800 г. той започва да води своите записки в дневник (Tagebuchaufzeichnungen) и по същото време се захваща със съставянето на книга по естествознание (Naturgeschichte), в която сам прави илюстрациите.
От октомври 1801 г. Йозеф и брат му Вилхелм продължават обучението си в католическата гимназия „Матиас“ във Вроцлав. Освен че често посещава театъра, през този период Айхендорф пише и някои от по-ранните си стихове. Приятелството му с австрийския поет и драматург Йозеф Кристиан фон Целдлиц, негов съученик – също датира оттогава. След това Айхендорф следва право в Хале като паралелно с това посещава и лекции по философия при Фридрих Август Волф, Фридрих Шлайермахер и Хенрих Щефенс. При едно от посещенията си на театъра в Бад-Лаухщед (провинция Саксония-Анхалт) младият Йозеф гледа представление на гостуваща трупа от града на Гьоте – Ваймар. Следва пътуване през планината Харц, което го отвежда чак до градовете Хамбург и Любек. През август 1806 г. Айхендорф се завръща в родния си замък Лубовиц, където се радва на светския живот – посещава балове и ходи на лов в околността.
След края на ваканцията, през есента на същата година Йозеф фон Айхендорф трябва да се върне в Хале, където да продължи обучението си, но плановете му са осуетени, защото войските на Наполеон окупират града и университетът е разпуснат. Поради тази причина през май 1807 г. той и брат му Вилхелм предприемат пътувания през различни градове – Линц, Регенсбург, Нюрнберг и Хамбург, където остават, за да продължат образованието си. Едва две години преди смъртта си (през 1855 г.) Айхендорф посещава отново град Хале. Именно през последните години от живота си авторът създава автобиографичния текст „Хале и Хайделберг“ („Halle und Heidelberg“), в който определя тези две места като извор на романтически идеи, които са го формирали като поет и писател.buergerstiftung-halle.de
Освен че посещава лекции по право при Антон Фридрих Юстус Тибо, по време на престоя си в Хайделберг младият Йозеф се среща и с много изтъкнати представители на литературното движение романтизъм, между които е и харизматичният Йозеф Гьорес. Тогава все още много влиятелният поет на романтизма, граф Ото фон Льобен (с псевдоним „Исидориус Ориенталис“), се превръща в много близък приятел на Айхендорф и го насърчава да създава лично творчество. Не след дълго с известни усилия от страна на графа били публикувани и първите стихове на младия поет. Те са отпечатани във вестник за изкуство и наука под псевдонима Флоренс.buergerstiftung-halle.de Двамата братя фон Айхендорф взимат участие и в съставянето на прочутия сборник от стари немски народни песни – „Вълшебният рог на момчето“ на Ахим фон Арним и Клеменс Брентано.
През април 1808 г. двадесетгодишният Йозеф предприема образователно пътуване, което го отвежда през Страсбург до Париж, а май същата година посещава и Виена. През лятото отново се завръща в Лубовиц, за да помогне на баща си в ръководството на имението им. По това време започва работа върху първото си произведение в проза – разказа „Вълшебството през есента. Една приказка“ („Die Zauberei im Herbste. Ein Märchen“).
През 1809 г. се сгодява за 17-годишната Алойзиа фон Лариш (1792 – 1855). През ноември същата година Йозеф заминава с брат си Вилхелм за Берлин, където слуша лекции при философа Йохан Готлиб Фихте и се среща с Арним, Брентано и Хайнрих фон Клайст. През лятото на 1810 г. продължава следването си по право във Виена и през 1812 г. се дипломира.
От 1813 г. до 1815 г. Айхендорф участва в освободителните войни срещу Наполеон. Първоначално е част от т.нар. „черни ловци“ на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Люцов, а след това като лейтенант влиза в редиците на Трети батальон на 17-и Силезийски пехотен полк край изоставената крепост Торгау. След сватбата се присъединява към Първи батальон на (горнорейнския) Втори Рейнски пехотен полк, който навлиза в Париж. До края на 1815 г. Айхендорф е част от окупационните войски и едва през 1816 г. успява да се завърне обратно във Вроцлав.
През април 1815 г. Айхендорф сключва брак с годеницата си Луизе фон Лариш в църквата Св. Винсент във Вроцлав и август същата година в Берлин на бял свят се появява първородният им син Херман. През 1817 г. се ражда и дъщеря им Мария Тереза Александрина (1817 – 1894), през 1819 г. Рудолф Йозеф Юлиус, през 1821 г. – Агнес Клара и през 1830 г. Анна Хедвиг Йозефин. Родителите губят две от дъщерите си още докато са съвсем малки. Мъката им намира израз в цикъла от песни на Айхендорф „За смъртта на детето ми“ (Auf meines Kindes Tod) от 1832 г. Междувременно, през 1818 г. поетът на романтизма губи и баща си, който оставя след себе си много задължения. Поради тази причина много от владенията на семейството биват разпродадени, изключение правят замъкът Лубовиц и имението им в Зедлниц (дн. Чехия). До края на живота си Айхендорф тъгува за загубата на света от своето детство.
През 1816 г. Йозеф фон Айхендорф става стажант в Пруската държавна служба във Вроцлав, а пет години по-късно е назначен за католически църковен и училищен съветник за територията на западна и източна Прусия в Гданск. 1824 г. се издига до главен председателски съветник в Кьонигсберг. Заради длъжностите, които заема Айхендорф, през 1831 г. семейството му се мести в Берлин, където през 1841 г. той се издига до поста таен съветник. Прекарал особено тежка пневмония, през 1844 г. той се оттегля и на 56-годишна възраст излиза в пенсия. От юли 1844 г. Айхендорф и съпругата му Луизе се местят при най-голямата си дъщеря, която през 1837 г. се омъжва за пруския офицер Лудвиг Бесерер от Талфинген и оттогава живее с него в Гданск. През 1846 г. писателят превежда няколко религиозни драми от испанския писател Педро Калдерон де ла Барка.
След смъртта на брат му Вилхелм през януари 1849 г. Айхендорф наследява неговото феодално владение в Зедлниц. За да избегне безредиците, предизвикани от Германската революция от 1848 – 1849 година, т.нар. Мартенска революция, семейството на автора отпътува за Дрезден, а след това бяга в Кьотен. Заради чернодробното заболяване на Луизе двамата съпрузи предприемат пътувания до различни градове, където тя да се лекува и да си почива, но безуспешно. Здравословното ѝ състояние продължава да се влошава и в началото на декември 1855 г. съпругата на Айхендорф умира на 63-годишна възраст. В този момент семейството живее в град Ниса (дн. Полша).
От 1856 г. до 1857 г. Айхендорф гостува на вроцлавския архиепископ Хайнрих Фьорстер в лятната му резиденция – замъка Йоханисберг в град Яворник (дн. Чехия), където се отдава и на активна творческа дейност. В периода от 1847 г. до смъртта си Йозеф фон Айхендорф приключва литературното си дело и постепенно започва да се занимава с публицистика. В този период е публикуван и трудът му „История на поетичната литература в Германия“ („Geschichte der poetischen Literatur Deutschlands“).
Йозеф фон Айхендорф умира на 26 ноември 1857 г. в Ниса (Силезия) от тежко белодробно възпаление.
Творчество
Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт – битката на индивида с „изкушението да се отклониш от правия път“; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга – в демоничното себепогубване на романтическия човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за „божието царство“ като „възраждане на цялостния живот“. Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята лирика, чиито същностни белези са „простота, съкровена искреност и дълбока религиозност“. Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му „Стихотворения“ (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата „Лунна нощ“Стихотворението „Лунна нощ“ в превод на Венцеслав Константинов (1837). В духа на романтизма творчеството на Айхендорф отхвърля ценностите на класическия рационализъм и отразява стремежа за промяна на съществуващия социален ред. Произведенията, които той оставя, сякаш изграждат свой собствен, алтернативен свят. В този свят красотата става защитна броня, убежище от заобикалящата го реалност. Потапяйки се в творчеството на Айхендорф, откриваме още неудоволетворена, вечно търсеща човешка природа, самопознаваща се в страданието. Постоянният копнеж по възвишеното, по миналото, чувство на самота са устойчиви белези на лириката му.Донка Илинова, „Вълшебният свят на романтизма“. София, печатница „Скала“, 2007.
Лириката на Айхендорф Лирическите текстове на Айхендорф са едни от най-четените поетически произведения на немския романтизъм. Стиховете му се характеризират с неголям запас от мотиви, но се отличават със смесица от повтарящи се лирични форми и символни елементи на магическа сила. На места те са загадъчни и дори не докрай разбираеми. В съдържателен план лириката на Айхендорф се основава на меланхоличното желание да извика и съхрани всичко онова, което авторът свързва с отминалите детски години и загубената си родина. Вечно възпяваните шумящи леса, красиви дървеса, планини и долини, полета и поляни, реки и езера, омайни пейзажи, над които звездното небе се свежда – такъв е светът в поезията на Айхендорф – огромна съкровищница от картини, богата на оригинални метафорични изрази и послания.
В желанието си да затвори пропастта между модерното поетическо изкуство и народното творчество, Айхендорф критикува Просвещението, обвинявайки Имануел Кант, че е повлиял негативно върху немската поезия и е превърнал религията в абстрактен морал.