Детлев фон Лилиенкрон () с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е германски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ – датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал.
Биография и творчество
След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка – преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил.
Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен – под заглавие „Адютантска езда и други стихотворения“. С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на „Дружество за модерен живот“ (1891 – 1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си „Мъгла и слънце“ (1900) и „Пъстра плячка“ Стихотворението „По телефона“ в превод на Венцеслав Константинов (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.
Влияние С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си „Живот и лъжа“ (1908). Пенчо Славейков казва за него: „В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство.“ А Емануил Попдимитров го определя така: „Лилиенкрон беше като Янус с две лица – едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм.“
Признание В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда „Лилиенкрон“.
Мартенски ден Облаци се носят над лъките, В синкава омара спят горите.
Жерави небето разорават, С крясъци ятата прилетяват.
Чучулиги хвъркат на рояци, С трели пролетта ни дава знаци.
Ах, момиче, с твоите кордели Блян лети из ширните предели.
Блян лети и в облаците пее; Спреш ли го, в мига ще занемее.
1903 „Мартенски ден“ от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов
Библиография Стихотворения Trutz, Blanke Hans, 1882/1883 Die Musik kommt, 1883 Adjudantenritte, 1883 Der Haidegänger, 1890 Glückes Genug, 1892 Neue Gedichte, 1893 Nebel und Sonne, 1900 Bunte Beute, 1903 Märztag, 1903 In einer großen Stadt, 1904 Gute Nacht, 1909
Епос Poggfred, 1896
Драми Knut, der Herr, 1885 Die Rantzow und die Pogwisch, 1886 Arbeit adelt, 1887
Трагедии Der Trifels und Palermo, 1886 Die Merowinger, 1888
Романи Breide Hummelsbüttel, 1887 Mit dem linken Ellenbogen, 1899
Новели Eine Sommerschlacht, 1886 Kriegsnovellen , 1885 Auf dem Kirchhof , 1898 Könige und Bauern, 1900 Roggen und Weizen, 1900 Aus Marsch und Geest, 1901 Die Abenteuer des Majors Glöckchen, 1904 Letzte Ernte, 1909
Разкази Unter flatternden Fahnen, 1888 Der Mäcen, 1889 Krieg und Frieden, 1891 Krieg und Frieden, 1895
Други Balladenchronik, 1906 Leben und Lüge (Autobiographie), 1908
Източници и бележки
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки Поезия от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов Projekt Gutenberg-DE
Werke bei Zeno.org zgedichte.de Bücherquelle Die Deutsche Gedichtebibliothek Freiburger Anthologie Deutsche Gedichte Gedichtsuche Liebeslyrik deutscher Dichter Die LYRIKwelt
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Импресионизъм Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Френско-пруска война Категория:Родени в Кил