Лагера е жилищен комплекс в София, който е част от район „Красно село“. Обхваща територия от 89,9 хектара, разположена между булевардите бул. „Цар Борис III“ (предишно име бул. „9-ти септември“) и бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов (предишно име бул. „Димитър Несторов“), както и ул. ,,Житница" на югозапад, и промишлена зона на север в която са трамвайно депо ,,Красна поляна", завод на балканкар за електрокари, ТЕЦ ,,Земляне". От другата страна на бул. „Цар Борис III“ в югоизточна посока е ж.к. „Хиподрума“, на югозапад – ж. к. „Славия“, а на северозапад – ж. к. „Красна поляна“. В ж. к. „Лагера“ са разположени 25 ОУ „Д-р Петър Берон“ и 114 ЦДГ, както и Балкантон и НРС. Много близо до ж. к. „Лагера“ са културният център „Красно село“ и др.
История Името си кварталът получава от съществувалия на неговата територия военен лагер. През 20-те години на 20 век влиза в градоустройствения план и започват да се заселват бежанци от Добруджа. Постепенно се разраства и поглъща бежанските „Добруджански квартал“ и „Царибродски квартал“. Оформя се нова улица, наречена „Черна вода“ (преименувана „Съвет на Европа“) на името на стария севернодобруджанския град Черна вода. Общинската управа предоставя на бежанците терени, върху които си построяват еднофамилни къщи. Строителството се улеснява от работещата наблизо частна тухларска фабрика на братя Диневи.
През 30-те години на XX век е построена енорийската черква в квартала - „Рождество Богородично“. Храмът е обновен през 2010 година, като е разширен допълнително и вече е с капацитет 200 души. Освещаването на обновения храм е извършено от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим, и от архимандрит Григорий, протосингел на Софийска епархия.
Транспорт Трамваи: № 4, 5, 15 Автобуси: № 63, 72, 73, 74, 83, 102, 260, 604 метро – линия M3
Архитектура Основното застрояване на комплекса е от 60-те години, когато архитект Богдан Томалевски изготвя съвременното му градоустройствено решение. Жк. Лагера е характерен със старо, нискоетажно строителство (основно от 60-те години), и ЕПК строителство от 80-те години. има и „ново“ строителство, което е съсредоточено около бул. „Акад. Иван Гешов“, ул. „Мъглен“, ул. „Смолянска“. Почти всички сгради в района са с централно топлозахранване.
Улици и произход на имената им Път Наречен на Местоположение „Академик Иван Евстратиев Гешов“ Иван Евстратиев Гешов (1849 – 1924), политик „Баба Илийца“ „Една българка“, разказ на Иван Вазов „Балканджи Йово“ „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, народна песен „Балчик“ Балчик, град в Североизточна България „Боговец“ Боговец, връх в Сакар „Вили Кавалджиев“ Вили Кавалджиев (1945 – 2010), музикант „Гебедже“ Белослав, град във Варненско „Генерал Едуард И. Тотлебен“ Едуард Тотлебен „Добрич“ Добрич, град в Североизточна България „Добротица Деспот“ Добротица (? – 1386), владетел на Добруджа „Драгшан“ Драгшан (? – 1015), военачалник „Евстати Пелагонийски“ Евстатий Пелагонийски (1832 – 1888), духовник „Житница“ ? „Йосиф Цанков“ Йосиф Цанков (1911 – 1971), композитор „Каварна“ Каварна, град в Балчишко „Костенец“ Костенец, село в Ихтиманско „Кюстенджа“ Кюстенджа, град в Югоизточна Румъния „Мокренски проход“ Мокренски проход, проход в Стара планина „Мъглен“ Мъглен, област в Северна Гърция „Пиърс О'Махони“ Пиърс О'Махони (1850 – 1930), ирландски политик „Плиска“ Плиска, град в Новопазарско „Смолянска“ Смолян, град в Южна България „Съвет на Европа“ Съвет на Европа, международна организация „Троянски проход“ Троянски проход, проход в Стара планина „Хайдушка поляна“ ? „Хризантема“ Хризантема (Chrysanthemum), род растения „Христо Матов“ Христо Матов (1869 – 1922), революционер „Цар Борис III“ Борис III (1894 – 1943), цар на българите
Бележки
Категория:Квартали на София Категория:Район Красно село