Олевени или книжовно Холевени (; ) е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 650 m надморска височина в областта Пелагония, на 9 km южно от Битоля.
История Според народната етимолотия на името Олевени в околността на селото имало много орехови дървета и затова на жителите викали оревци, което постпенно се трансформирало в олевци и в олевенци.
В XIX век Олевени е село в Битолска кааза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Георги“ е от XIX век. Освен нея в селота има храмове „Свети Атанасий“, „Света Ана“, „Света Петка“ и „Свети Илия“. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Олевени има 230 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Олевени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 24 къщи.
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олевени има 176 българи патриаршисти гъркомани.
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Олевени е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 198 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
В 1953 година селото има 302 жители. Населението постепенно намалява вследствие на емиграция.
Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители, от които 156 са се самоопределили като северномакедонци и един като сърбин.
Националност Всичко северномакедонци 156 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности Починали в Олевени Никола Иванов – Брусничанецо (1880 - 1906), български революционер Ташко Цветков (1865 – 1905), български революционер
Външни препратки Прoлог за септември - декември от XIV век, прибран от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет. На последна страница има приписка от 1765 година (ΑΨΞΕ).
Бележки
Категория:Села в община Битоля