Йоханес Р. Бехер () с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист. Биография Младежки години През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.

Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание „Ди Акцион“ в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.

Политически път

В 1918 г. Бехер става член на съюза „Спартак“, от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му „Трупът на трона“ (1925) и романа му „Люисит или Единствената справедлива война“ (1925) е заведено съдебно дело за „подготовка за държавна измяна“. (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си „Септември“ и загива като „безследно изчезнал“.) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва през 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. През 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.

Години на националсоциализъм и комунизъм Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в „троцкистки уклон“ и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките „чистки“ неговият литературен стил се променя от „екстатичен експресионизъм“ в „социалистически реализъм“. Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век – така поетът открива за творчеството си формата на сонета.

Кариера в Германската демократична република След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. През 1949 г. е сред основателите на най-значимото литературно списание в ГДР „Зин унд форм“.

През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.

Поезия В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му „Немски сонети“ Сонетът „Лицето ми е нива“ в превод на Венцеслав Константинов (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.

През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда „Йоханес Р. Бехер“.

Библиография

Der Idiot, 1913 Verfall und Triumph, 1914 Verbrüderung, 1916 An Europa, 1916 Die heilige Schar, 1918 Gedichte um Lotte, 1919 Gedichte für ein Volk, 1919 An Alle!, 1919 Ewig im Aufruhr, 1920 Um Gott, 1921 Arbeiter Bauern Soldaten – der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921 Drei Hymnen, 1923 Am Grabe Lenins, 1924 Vorwärts, du Rote Front, 1924 Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925 Maschinenrhythmen, 1926 Die hungrige Stadt, 1927/28 Im Schatten der Berge, 1928 Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931 Deutscher Totentanz 1933, 1933 Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934 Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939 Wiedergeburt, 1940

Abschied, 1940 Deutschland ruft, 1942 Schlacht um Moskau, 1942 Dank an Stalingrad, 1943 Das Sonett, 1945 Ihr Mütter Deutschlands..., 1946 Heimkehr, 1947 Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947 Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948 Neue deutsche Volkslieder, 1950 Deutsche Sonette, 1951 Schöne deutsche Heimat, 1952 Zum Tode J. W. Stalins, 1953 Der Weg nach Füssen, 1956 Schritt der Jahrhundertmitte, 1958

Бележки

Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Йоханес Бехер , в превод на Венцеслав Константинов

Literatenstraßen: Johannes R(obert) Becher Йоханес Р. Бехер в Die Deutsche Gedichtebibliothek Йоханес Р. Бехер в Die LYRIKwelt

Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски публицисти Категория:Експресионизъм Категория:Литература на развалините Категория:Политици от ГДР Категория:Министри на ГДР Категория:Министри на културата Категория:Комунисти Категория:Марксисти Категория:Родени в Мюнхен Категория:Починали в Берлин